Проектът „Йерархия и координация на източниците на правото в съвременните национални правни системи на Русия и България“ е финансиран от Фонд „Научни изследвания” към МОН след участие в „Конкурс за проекти по програми за двустранно сътрудничество – България – Русия 2019-2020 г.“ 

Научният екип на ЮФ е с ръководител проф. д-р Янаки Стоилов и членове проф. д-р Даниел Вълчев, доц. д-р Иван Стойнев, доц. д-р Симеон Гройсман и гл. ас. д-р Дилян Начев.

Проектът се изпълнява в партньорство с научен екип от Юридическия институт на Алтайския държавен университет с ръководител директора на Института проф. дюн Антон Васильев и членове проф. дюн Виталий Сорокин, доц. дюн Евгений Аничкин, доц. кюн Рафаил Насыров и доц. кюн Игорь Васев.

Научна проблематика. Разработваният проект се състои в съвместното изследване на проблемите на съвременния строеж и механизми на  системите на източниците на правото в правните системи на Република България и на Руската федерация. Последните мащабни теоретични изследвания, даващи анализ на източниците на българското право като цялостна система вече са отдалечени във време с повече от десетилетие. Именно през това десетилетие българската система на източниците на правото претърпя сериозни изменения под интензивното въздействие на правото на Европейския съюз и на юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека в едно с увеличаване на значението на международните договори като източник на българското право и на задължителната тълкувателна практика на върховните съдилища, особено що се отнася до качествените, а не просто количествените промени в тълкувателната дейност на ВКС по гражданскоправните въпроси. Именно през този период се поставиха въпросите за soft law, за съдебния диалог и за конституционната идентичност, които все още се нуждаят от цялостно систематично осмисляне.

Партньорството именно между българска и руска научна организация  е подходяща основа за разглеждането на поставената тема в контекста на общата континентално-правна основа на двете правни системи, близостта в понятийно-категориалния апарат на правната наука, дължаща се на множеството теоретични влияния от миналото. Такава роля играе и сходството в политическите процеси на демократизация след разпадането на социалистическата система и свързаното с тях съставяне на нова конституция, поставяне на изцяло новия въпрос за конституционния контрол, прилагането на международното право като действащо вътрешно право и за участието в различни наднационални междудържавни обединения. Значителният брой на сходните проблеми на правната наука и юридическата практика пред които са били изправени и продължават да се изправят юристите в България и в Руската федерация предполагат възможността за взаимноизгодно използване на чуждия опит между учените от нашите две страни. Същевременно като членове на Съвета на Европа и страни по ЕКПЧ и двете страни са длъжни да изпълняват общи изисквания, във връзка с което познанието за източниците допринася за по-доброто разбиране и взаимодействие между правните системи на двете държави и международното право.

Направления на анализ. Българският и руският научен екип си поставят за задачи изучаването в сравнителноправен план на проблемите на йерархията и координацията между източниците на правото в правните системи на България и на Руската федерация. За целта ще бъде анализирано състоянието на системите на източниците в двете страни, както и свързаното с него текущо ниво на доктриналните разработки, чрез които се концептуализира и систематизира многообразното проявление на правните източници. Акценти ще бъдат поставени върху изследването на различните традиционни (от гледната точка, утвърдена в правната доктрина) писаните източници на правото и на по-спорните по текущия си статус или по-нови източници като правния обичай, правната доктрина, принципите на правото, правосъзнанието, съдебната практика в различните ѝ форми и soft law.

Търсените научни резултати ще се насочат към въпроса за изучаването на съотношенията между различните правни източници в националното право и на самото национално право с международното право и с правото на Европейския съюз, що се отнася до България. Анализът на действащите системи от източници на правните системи на двете страни заедно с изследването на текущите проблеми на българското право през призмата на Конституцията на Република България и Закона за нормативните актове като „източници, регулиращи правните източници“, ще позволят формулирането на изводи от опита на българските юристи, полезни по отношение на търсените от нашите руски колеги концепции и предложения de lege ferenda за изработване на липсващия към момента федерален закон „За източниците на правото в Руската федерация“. От тази гледна точка и в допълнение на изложеното в предходния параграф следва да посочим, че положителният опит по прилагането на българския Закон за нормативните актове, нареждащ го като един от добрите образци за подобен закон в Източна Европа, дава полезна възможност за разпространяването на уроците от едно от добрите постижения на българското право и зад граница.

Планирани дейности. Тези задачи ще бъдат разрешение чрез кабинетни и библиотечни проучвания на членовете на двата научни екипа, публикуването на съвместни статии в юридическия периодичен печат, организиране на две съвместни конференции по темата на проекта за демонстриране и обсъждане на постиганите научни резултати и с публикуването на разработените изследвания в две книги: съвместен сборник с доклади в България и колективна научна монография в Русия.