Мисия

Юридическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ е водещо средище на юридическото образование в България и Югоизточна Европа. Неговата мисия е да бъде двигател на науката и висшето образование както в Република България, така и в европейския академичен дискурс. ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ осъществява тази своя мисия чрез система от политики, които включват организиране на престижни международни и национални конференции, публикуване на голям брой научни публикации, отличаващи се със своя приносен научен характер, поддържане на високо академично ниво на преподавателите, предоставяне на отлични образователни възможности на студентите, включително чрез поддържане на най-добрата юридическа библиотека в страната. Юридическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ е активна част от българската, европейската и световната научна общност. Той е съществен фактор за развитие на българското гражданско общество, символ на приемственост и източник на иновации в областта на правната наука.

Ценности

Основните ценности на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ са академизмът, академичната свобода, приемствеността, иновативността, публичността и правомерността. Академизмът задължава преподавателите и студентите на ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ да се стремят към най-високите стандарти в областта на правната наука и обучението по право и международни отношения. Академичната свобода се изразява в свободата на преподаване, свободата на научните изследвания и свободата на формиране и изразяване на мнение в академичния живот. Приемствеността е следствие от дългата история на нашия факултет, от неразривната връзка между няколко поколения видни български юристи, превърнали ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ в символ на академизъм, високи стандарти в образованието и значими научни постижения. Наред с това, факултетът е източник на иновации в преподаването и изследването на правото. Примери за иновативност са използването на съвременни образователни технологии, интернационализацията и дигитализацията на висшето образование и науката, осъществявани в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Всички дейности на факултета са отворени към неговите преподаватели и студенти, а също и към обществото. Те се основават на ясни, предварително оповестени и публични правила и процедури, като по този начин ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ осъществява в своето ежедневие ценностите на публичността и правомерността.

История

Историята на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започва през 1892 г., когато е създаден юридическият отдел към Висшето училище в София. Той е третият факултет на основания през 1888 г. Софийски университет, след Историко-филологическия и Физико-математическия.

На 24 август 1892 г. преподавателският съвет на Висшето училище приема предложената от Министерството на просвещението програма за обучение в Юридическия факултет и определя условията за приемане на студенти в него. Курсът на обучение е тригодишен.  На 9 октомври 1892 г. е проведено първото заседание на Съвета на Юридическия факултет. Учебните занятия започват на 2 ноември 1892 г. Първоначално броят на студентите в него е 22, но до края на учебната 1892/1893 г. се увеличава до 94, което съставлява почти половината от тогавашните студенти на Висшето училище. Лекции са се водели по римско-византийско право, гражданско право, гражданско съдопроизводство, углавно право, углавно съдопроизводство, история на българското право, енциклопедия на правото, латински, френски и немски език.

Като преподаватели във факултета са привлечени възпитаници на престижни европейски университети, част от които са завършили обучението си с докторати. Първите преподаватели във факултета са Петър Данчов (Римско право), Васил Балджиев (История на българското право), Христо Стоянов (Гражданско право), Иван Славов (Римско право, Енциклопедия на правото, Гражданско съдопроизводство), Георги Згурев (Углавно съдопроизводство, Гражданско съдопроизводство), Васил Маринов (Углавно право, Углавно съдопроизводство), Марко Балабанов (Византийско право, Каноническо право, Държавно право), Иван Брожка (латински език), Стоян Михайловски (френски език) и Иван Шишманов (немски език). Първият декан на Юридическия факултет след въвеждането на тази длъжност е видният български юрист и държавен деец Марко Балабанов. От 1894 г. като преподавател постъпва и Антон Каблешков (Гражданско право, Търговско право). През учебната 1893-1894 г. преподавател по немски език във факултета е известният български революционер, политик и журналист Кириак Цанков. През 1894 г. като частен хоноруван доцент по международно и международно частно право постъпва бележитият юрист и политик, министър-председател на България в четири кабинета, д-р Стоян Данев. През 1897 г. за доцент по углавно съдопроизводство е избран големият български писател Алеко Константинов, но преждевременната му смърт му попречва да встъпи в длъжност. 

През 1902 г. за почетен магистър на правото е избран Екзарх Йосиф.

Още в края на XIX в. и през първото десетилетие на XX в. в преподавателския състав на Юридическия факултет се включват редица изтъкнати юристи, които впоследствие играят важна роля в българската правна наука и практика – Стефан Киров, Петър Абрашев, Михаил Поповилиев, Йосиф Фаденхехт, Стефан Бобчев, Георги Данаилов, Тодор Кулев, Симеон Ангелов, Венелин Ганев, Петко Стоянов и др. Обучението във факултета се увеличава на 4 години.

Като втори период в развитието на факултета може да се разглежда времето между началото на Първата и края на Втората световна война. В преподавателския състав на Юридическия факултет се включват голям брой талантливи преподаватели и научни работници, сред които Любен Диков, Никола Долапчиев, Никола Саранов, Димитър Силяновски, Димитър Мишайков, Петко Стайнов, Стефан Баламезов, Константнин Кацаров, Петко Венедиков, Иван Апостолов, Живко Сталев, Анастас Тотев, Цеко Торбов, Любен Василев, Стефан Павлов, както и емигриралите в България след революцията в Русия професори Иван Базанов, Симеон Демостенов, Петър Богаевски, Константин Соколов.
В първото десетилетие след Втората световна война Юридическият факултет преживява тежка криза. В разрез с нормите на академичния живот от Юридическия факултет са отстранени или са били принудени да го напуснат редица утвърдени и авторитетни членове на академичната общност, сред които Любен Диков, Венелин Ганев, Петко Венедиков, Иван Апостолов, Г. П. Генов, Никола Долапчиев, Никола Саранов и др. Премахната е академичната автономия. Юридическото образование и правната наука са идеологизирани. Въведени са централизираното утвърждаване на студентите и техният политически подбор. През 1971 г. е създаден Единен център по науките за държавата и правото, който включва Юридическия факултет и на Института за държавата и правото при Българската академия на науките. По този начин е установен механизъм за вземане на решения в разрез с академичните принципи и традиции и за подчиняване на факултета на външен за него орган. Независимо от редица неблагоприятни условия през 70-те и 80-те години на ХХ в. Юридическият факултет съхранява в значителна степен своето значение като център на академична наука и преподаване. Това се дължи на усилията на високоерудираните преподаватели и учени, работили в него. През този трети период в развитието на факултета в него постъпват Нисим Меворах, Ангел Ангелов, Иван Дерменджиев, Владимир Кутиков, Михаил Андреев, Александър Кожухаров, Иван Ненов, Любомир Радоилски, Борис Спасов, Борис Яновски, Витали Таджер, Лиляна Ненова, Мария Павлова, Йорданка Зидарова и др. С демократичните промени след 1989 г. е възстановена самостоятелността на Юридическия факултет и наново са утвърдени принципите на университетската академична автономия. Съществуващите международни контакти са разширени и развити. Студенти в Юридическия факултет са били редица големи имена в българската култура - писателите Йордан Йовков, Ран Босилек, Георги Стаматов, Антон Дончев, Димитър Мантов, Стефан Дичев, Константин Константинов, Дамян Калфов, Атанас Мандаджиев, Ана Каменова, Владимир Свинтила, Петър Увалиев, Дико Фучеджиев, Петър Славински, поетите Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Асен Разцветников, Асен Босев, Радой Ралин, Йордан Стубел, Александър Геров, Леда Милева, Константин Павлов, Трифон Кунев, Веселин Ханчев, литературният и театрален критик и основател на сп. "Златорог" Владимир Василев, изкуствоведът и белетрист Драган Тенев, драматургът Иван Радоев, актьорите Константин Кисимов и Константин Коцев, оперните певци Борис Христов и Михаил Попов, композиторите Йосиф Цанков и Дечо Таралежков и др.