В началото на март 2020 г. излезе от печат монографията „Наследяване на задължения и отговорност за завети“ (София, Сиела, 460 с.) с автор гл. ас. д-р Венцислав Л. Петров.
Наследството е съвкупност не само от права, но и от задължения. В теорията и практиката възникват редица проблеми, свързани с наследимостта на някои задължения; с кръга на лицата, които отговарят за непогасените задължения на починалия; с обема на отговорността им; с реда за удовлетворяване на кредиторите; с обезпеченията на задълженията и т.н. 
Освен с наследствените дългове, наследникът е обременен и със задължения, произтичащи от извършените от наследодателя завети. Те обаче не се придобиват чрез наследяване, а възникват за първи път в патримониума на наследника. Въпреки това, отговорността на наследника към кредиторите на наследодателя и към заветниците до голяма степен се подчинява на едни и същи правила, което налага съвместното им разглеждане. 
Целта на изследването е да изведе една цялостна концепция за приемството в задълженията на починало физическо лице и за удовлетворяване на кредиторите. В нея, въпреки различния правопораждащ състав, следва да намери място и отговорността за заветите, извършени от същото лице. Причините за това са няколко: идентичността на задължените лица в двете хипотези; общите правила за удовлетворяването на кредиторите и заветниците; конкуренцията между тях при удовлетворяването им от една и съща имуществена маса. 
В Глава I са изследвани историческите корени на наследяването на задължения и е проследено неговото развитие. Очертан е фактическият състав за настъпването му при различните системи за придобиване на наследството. Направен е сравнителноправен анализ на приемството в дълг по повод на смърт и е извършена съпоставка с други способи за прехвърляне на задължения. В Глава II е разгледан въпросът кои задължения са наследими и кои - не. Изведени са белезите, които следва да притежава едно задължение, за да преминава към други лица след смъртта на носителя му. Разгледани са някои по-специфични хипотези на наследяване на задължения. Глава III е посветена на лицата, които отговарят за дълговете на наследодателя и основанието, на което носят тази отговорност. Анализиран е статусът както на наследниците, така и на държавата в хипотезата на чл. 11 ЗН. Разгледан е въпросът дали частните правоприемници по повод на смърт – заветниците и общината в хипотезата на чл. 11 ЗН - при определени предпоставки придобиват наследствените дългове. В Глава IV са разгледани последиците на наследяването на задълженията – неопосреденото преминаване на дълга към наследниците; промяната в някои елементи на правоотношението и запазването на други и т.н. Изследвани са различните видове отговорност на наследниците към кредиторите и заветниците - разделна и солидарна; неограничена и ограничена. Специално внимание е отделено на различните основания за възникване на ограничена отговорност, както и на въпроса в какво се изразява ограничаването при всяко от тях. Анализирани са и основанията за отпадане на ограничената отговорност. В отделен раздел е обърнато внимание и на спецификата при фактическия състав и реализирането на отговорността на наследниците към заветниците. Разгледана е действащата в България системата за удовлетворяване на кредиторите и заветниците и е предложена de lege ferenda нова такава.