На 15.09.2020 г. излезе монографията на доц. д-р Ива Пушкарова, гл. ас. в Катедрата по наказателноправни науки на ЮФ на СУ ,,Св. Кл. Охридски“, ,,Помилването в българското наказателно право и в практиката на държавния глава“.
Трудът обобщава опита и възгледите на автора като председател на Комисията по помилването през 2012-2017 г., когато са въведени реформи, признати от ЕСПЧ за най-добра практика. Помилването е представено чрез увлекателен анализ на случаите след 1945 г., които за първи път достигат до читателя в систематизиран вид. 
Научният анализ е изграден върху сложно съчетание на знания от различни клонове на правото, историята, философията, етиката, психологията, социалните науки. Той динамично свързва историческата периодизация на помилването с практиката по прилагането му, нормативния облик и правоприлагане на близки до него институти и изразявани научни тези. Материята е оригинално представена през перспективата на конкуренция на помилването с условното осъждане, условното предсрочно освобождаване, замяната на доживотен затвор с лишаване от свобода, амнистията, институти с приложение към непълнолетните, опрощаването на несъбираеми държавни вземания, прогресивната система за изпълнение на наказанията, отлагането и прекъсването на изпълнението и др. Класическият метод на сравняване на приложните полета, правно действие, предпоставки и пр. е трансформиран в метод, изследващ практически предимства и слабости за определяне на най-справедливото измежду алтернативни правни решения в сложни и необичайни житейски ситуации. 
На тази основа е изградена единна система от критерии и подходи за преценка на приложимостта, основателността и вида на помилването и разрешаване на конкуренцията му с други правни институти при различните наказания. Многоаспектността на анализа придава на монографията характер на ръководство за преодоляване на различни усложнения в развитието на наказателноизпълнителното правоотношение, вкл. с оглед нарушения на правни принципи - законоустановеност на престъплението и наказанието, забраната за обратно действие на наказателния закон, целесъобразност, пропорционалност, равенство пред закона, висшия интерес на детето, хуманитарен принцип. 
Книгата предлага прозрения за цялостното въздействие на правната система върху осъдените и насърчава към осмисляне на социалното значение на наказването и поправянето чрез поглед към конкретни човешки съдби и процеси в правосъдието и законодателството. 

,,Помилването не е прошка за извършеното. То не оневинява осъдения. То намалява или оттегля репресията поради нейната прекомерност, а не защото тя не е основателно или законно наложена. Помилването не е израз на лична симпатия към осъдения, а акт на зачитане на по-висш принцип от формалната неотвратимост на наказанието“.
,,Молителите са общност, чиято социална ценност не се осъзнава. Тези хора, обитаващи сянката на обществената съвест, са носители на дълбоко човешки опит и нравственост, какъвто останалите членове на обществото нямат. Това е опитът на съкрушителния социален сблъсък и изпитанията на принудителната личностова промяна. Той е безценен източник на знание за човека, без което човечността не е възможна. Личният им път е изстрадано потвърждение на предимствата на непрестъпния живот. Тяхното поправяне е обществена победа, която би било чудесно да бъде посрещана с признание и доверие в свят без рецидивна престъпност“.