ANIMA LEGIS – така за краткост наричаме проекта „Произход, рецепция и приложение на съвременната юридическа терминология“, стъпвайки на идеята, че езикът е „душата“ на закона или – по аналогия с най-древните представи за отношението „душа – тяло“: езикът е „диханието“, чрез което законите говорят. На едно следващо ниво изследваната от нас латинска юридическа терминология носи най-живия отпечатък на единството в развитието на континенталното право, настоявайки, че съществува определена обща правна култура, стояща в сърцевината на европейските правни редове и отвъд чисто формалните измерения на правилата, приети по надлежен ред от властническа инстанция.

В скицирания ред на мисли, ние, разбира се, не подценяваме, че „правото е нещо повече от закона“. То не се ограничава до императива за спазване на нормите, а носи в себе си идеята за справедливостта (Г. Радбрух) и изисква зачитане и на „духа отвъд буквата“ , защото както казва чл. 20(3) на Германския Основен закон: „правораздаването е обвързано от закона и правото“. Същевременно големият дух – т. е. основните принципи на сигурност, справедливост и гарантиране на правата, не може да намери израз там, където законите не са точни и ясни, последователни в изказа си и носещи правилния баланс между определеност в полза на стриктното правоприлагане и неопределеност, даваща поле на разумната дискреция.

Така, не е преувеличено да се каже, че „душата“ на законите става проводник за „духа“ на правото там, където са налице добрият юридически изказ – не като празна форма, а като конструкция, основана на високата понятийна култура на юриста. Поради изложената причина разработването и преподаването на езика на правото може да се разглежда не просто като ключов, но и като дължим от правното образование принос в полза на една ефективно функционираща и справедлива правна система.