11.04.2022

„Роден съм в София на 20 март 1910 година. Баща ми − Христо Апостолов − е полковник от запаса, а майка ми − Екатерина, родена Чолеева − почина през 1920 година. Първоначалното си и средно образование получих в София...“

Така започват съставените от проф. Иван Апостолов животописни бележки, съхранявани днес в Университетския архив. Четем за живота на професора, в спомените, оставени както от проф. Петко Венедиков, така и от последния му асистент − Светослав Лучников. Апостолов става доцент през 1938, извънреден (1941), а в последствие и редовен професор (1945). Декан на ЮФ през 1942-1943. В продължение на близо 12 години води курс по Гражданско право и успява да издаде − освен редица статии и студии, още и своите „Основни начала на гражданското право“ (лекции, 1946) заедно с широко четения до днес учебник по Облигационно право (ч. 1. Общо учение за облигацията, 1947).

Макар и освободен от Университета през 1949 г. по политически причини, професорът участва активно в комисията, натоварена с изготвянето на проект за граждански кодекс; поема защитата на БГА „Балкан“ по исковете на пострадалите от полета Париж − София, завършил с катастрофа над Швейцария през 1971 г.
Завършва земния си път през 1981 г., като оставя след себе си освен научните трудове, служещи и до днес като пример за най-висок научен стандарт, така и философското съчинение „Сказание за човека“ − свидетелство за огромната му ерудиция и за ценностите, които е споделял като човек.
Специални благодарности изказваме на Илонка Колева, началник на отдел „Университетски архив“, с чиято помощ Ви запознаваме с всички интересни документи от историята на ЮФ.