21.06.2022

Скъпи колеги,

Представяме на Вашето внимание една снимка, която любезно ни беше предоставена от г-жа Теодора Венедикова.
Увековеченият повод, по който преподаватели и студенти на Юридическия факултет са се събрали пред Ректората, не е известен. На първия ред, от ляво надясно в бял костюм е застанал проф. Цеко Торбов, след него са професорите Петко Венедиков, Любен Василев, Никола Долапчиев и Иван Апостолов. Годината вероятно е 1946, когато декан на факултета е проф. Василев, заел централно място на снимката. Следите от масираните бомбардировки над София са още видими по фасадата и по стълбите на Ректората, построен само десет години преди това.
Снимката е любопитна и с това, че е събрала на едно място видни преподаватели, сред които в следващите години ще настане разцепление. Проф. Василев ще оглави преподаването на гражданско право във Факултета. Проф. Долапчиев ще емигрира и никога повече няма да се върне в България, а професорите Венедиков и Апостолов ще бъдат заменени поради политическа неблагонадеждност с професорите Михаил Андреев и Александър Кожухаров.

Предлагаме част от спомените на проф. Венедиков, които могат да ви пренесат в епохата, в която е направена снимката.

„Мислех, че мога да бъда засега спокоен, когато един ден, излизайки от Университета, срещам на „Цар Освободител“ професор Долапчиев. Той ме спира и ми казва: „Господин Венедиков, аз току-що бях при министъра на просветата Станчо Чолаков (звенар, както самия Долапчиев). Той ми каза, че Венелин Ганев го е викал в регентството, за да му обърне вниманието, че пропуснати са да се уволнят Венедиков, Апостолов и Силяновски. Казвам ви, за да вземете мерки.“ Срещнах в двора на Ректората Иван Апостолов. „Иване – казвам му, – въпросът за нас се повдига наново. – Той отговаря нехайно: – А, не, той е приключен, може някои да искат да го повдигат, но това са само слухове без значение.“ Като му предадох думите на Долапчиев, стана изведнъж сериозен. Явно беше, че щом въпросът се повдига от регента Ганев, преподавател във факултета, в който сме ние, работата можеше да бъде сериозна. [...] По едно време чух, не помня от кого, че имало решение на Апостолов и на мене да се даде възможност да се преквалифицират, а Цеко Торбов – за когото мисля, че пръв път чух, че е също така предмет на обсъждане, да запази професорското си място, но да напусне общата теория и да преподава немски език на студентите (Цеко Торбов, преди да стане доцент, беше бил преподавател по немски език в Италианската гимназия), т. е. щеше да изпълнява службата на лектор. Това се оказа вярно. Един ден Радоилски ми съобщи, че било решено да ни се даде възможност да минем в адвокатурата и затова трябва да подадем до Софийския адвокатски съвет молби за постъпване в колегията, преди да сме напуснали Университета, а като ни приемат, да си подадем оставките.“