Премини към основното съдържание

Учебни планове на различните специалности

Учебен план на специалност Право: 

свиване Семестър : 1 ‎(9)
  История на българската държава и право задължителна

11

330

60

30

4+2 и  
  Международни отношения задължителна

9

270

30

30

2+2 и  
  Обща теория на държавата задължителна

8

240

45

0

3+0 и  
  Обща теория на правото задължителна

0

150

45

30

3+2 и  
  Спорт задължителна

0

60

15

15

1+1 про  
  Политология избираема

2

60

30

0

2+0 и  
  Политически и правни учения избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па, МпМо
  Език и право - І част избираема

2

60

30

0

2+0 и Пр, Па, МпМо
  Латински език факултативна

4

120

60

  4+0 то  
свиване Семестър : 2 ‎(10)
  Римско частно право задължителна

8

240

60

30

4+2 и  
  Обща теория на правото задължителна

11

330

45

30

3+2 и  
  Обща икономическа теория задължителна

2

 

60

30

4+2 и  
  Спорт задължителна  

60

15

15

1+1 про  
  Философия на правото избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па, МпМо
  Увод в конституционното учение избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Организация на правозащитните институции избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Език и право - II част избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па, МпМо
  Римско публично право избираема

2

60

30

  2+0 и Пр
  Латински език факултативна

4

120

60

  4+0 и  
свиване Курс : 2 ‎(17)
свиване Семестър : 3 ‎(11)
  Административно право задължителна

8

240

60

30

4+2 и  
  Международно публично право задължителна

8

240

60

30

4+2 и  
  Информационно право задължителна

6

180

60

0

4+0 и  
  Конституционно право задължителна  

150

45

30

3+2 про  
  Спорт задължителна  

60

15

15

1+1 про  
  Гражданско право (обща част) задължителна  

180

60

30

4+2 про  
  Правата на човека избираема

2

60

30

0

2+0 и Пр, Па
  Местно управление избираема

2

60

30

0

2+0 и Па
  Сравнително конституционно право избираема

2

60

30

0

2+0 и Па, МпМо
  Избирателни системи и процедури избираема

2

60

30

0

2+0 и Пр, Па
  Парламентарно право избираема

2

60

30

0

2+0 и Па
свиване Семестър : 4 ‎(6)
  Право но Европейския съюз задължителна

6

180

45

30

3+2 и  
  Конституционно право задължителна

12

360

45

30

3+2 и  
  Гражданско право (обща част) задължителна

14

240

60

30

4+2 и  
    задължителна

2

60

0

30

0+2 и  
  Правна психология избираема

2

60

30

0

2+0 и Пр
  Всеобща история на държавата и правото избираема

2

60

30

0

2+2 и Па, МпМо
свиване Курс : 3 ‎(21)
свиване Семестър : 5 ‎(9)
  Вещно право задължителна

8

240

60

30

4+2 и  
  Финансово право задължителна

9

270

60

45

4+2 и  
  Правна информатика задължителна

7

210

45

30

3+2 и  
  Облигационно право задължителна  

120

60

30

4+2    
  Спорт задължителна  

60

15

15

1+1    
  Правен режим на международните организации избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, МпМо
  Териториално и селищно устройство избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, МпМо
  Съдебна реторика избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, МпМо
  Юридически английски език* избираема

3

90

60

  4+0 и  
свиване Семестър : 6 ‎(12)
  Наказателно право (обща част) задължителна

8

240

60

45

4+3 и  
  Облигационно право задължителна

15

330

60

45

4+3 и  
  Административен процес задължителна

7

210

60

30

4+2 и  
    задължителна

2

60

 

30

0+2 и  
  Митническо право избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па, МпМо
  Дипломатическо и консулско право избираема

2

60

30

  2+0 и МпМо
  Поземлено право избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Корпоративни финанси избираема

2

60

30

  2+2 и Пр, Па, МпМо
  Юридически английски език избираема

3

90

60

  4+0 то  
  Правен режим на класифицираната информация избираема

2

60

30

  2+2 и Пр
  Криминология избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Сравнително частно право избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, МпМо
свиване Курс : 4 ‎(20)
свиване Семестър : 7 ‎(11)
  Криминалистика задължителна

8

240

75

45

5+3 и  
  Правен режим на интелектуалната собственост задължителна

6

180

60

30

4+2 то  
  Наказателно право (особена част) задължителна

10

300

75

60

5+4 и  
  Търговско право - I част задължителна  

120

45

30

3+2    
  Трудово право задължителна  

90

45

  3+0    
  Семейно и наследствено право задължителна  

90

45

  3+0    
  Спорт задължителна  

60

15

15

1+1    
  Съдебни експертизи избираема

2

60

45

  3+0 и Пр, Па, МпМо
  Екологично право избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, МпМо
  Международно административно право избираема

2

60

30

  2+0 и МпМо
  Основи на счетоводството избираема

2

60

30

  2+0 и Пр
свиване Семестър : 8 ‎(9)
  Семейно и наследствено право задължителна

8

240

30

45

2+3 и  
  Трудово право задължителна

11

240

45

60

3+4 и  
  Търговско право - I част задължителна

11

210

45

30

3+2 и  
  Спорт задължителна

2

60

 

30

0+2 и  
  Международно наказателно право избираема

2

60

45

  3+0 и Пр, Па, МпМо
  Банково право избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Правна защита на потребителите избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Застрахователно право избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Наказателно право на ЕС избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па, МпМо
свиване Курс : 5 ‎(25)
свиване Семестър : 9 ‎(13)
  Международно частно право задължителна

7

210

75

30

5+2 и  
  Осигурително право задължителна

9

270

75

60

4+4 и  
  Търговско право - II част задължителна

7

210

60

30

4+2 и  
  Гражданско процесуално право задължителна  

180

60

30

4+2    
  Наказателно процесуално право задължителна  

150

45

30

3+2    
  Административно правораздаване избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Наказателно изпълнително право избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Право на капиталовите пазари избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Конституционен контрол избираема

2

60

30

  3+0 и Пр, Па, МпМо
  Съдебна система на ЕС избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Международно трудово право избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, МпМо
  Правен режим на конкуренцията избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Законодателна и съдебна техника избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
свиване Семестър : 10 ‎(12)
  Гражданско процесуално право задължителна

14

240

60

60

4+4 и  
  Наказателно процесуално право задължителна

11

180

45

45

3+3 и  
  Данъчно право задължителна

5

150

45

30

3+2 и  
  Гражданско изпълнително производство задължителна

4

12

60

  4+0 и  
  Международно данъчно право избираема

2

60

30

  2+0 и МпМо
  Международно частно семейно и наследствено право избираема

2

60

30

  2+0 и МпМо
  Право на международния въздушен транспорт избираема

2

60

30

  2+0 и МпМо
  Социално право на ЕС избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, Па
  Чиновническо право избираема

2

60

30

  2+0 и Па
  Международно сътрудничество по наказателни дела избираема

2

60

30

  2+0 и Пр, МпМо
 
1 - 100 Напред
 
 

 

 

 

​Учебни практики и курсови работи

 

Наименование на практиката ​Вид ​Семестър ECTS​ ​Седмици Часове​​
​​Конституционно право ​з ​3 ​0 1 ​40
Административно право и процес​ ​з ​6 0​ 1​ ​40
Наказателно и търговско право​ ​з ​7 ​0 ​1 ​40
​Граждански и наказателен процес ​з ​9 ​0 ​1 ​40

 

Дипломиране

 

Начин на дипломиране ECTS​ ​Първа държавна сесия Втора държавна сесия​​​​
Държавен изпит по Гражданскоправни науки 15 октомври февруари
Държавен изпит по Наказателноправни науки 15 ноември ​март
Държавен изпит по Публичноправни науки 15 ​декември ​април

 

 

Учебният план е приет на заседание на Факултетния съвет с протокол № 10 от 17.IX.2013 г.

 

Учебен план за специалност Международни отношения: 

 

0

1

0

1

Специалност " Международни отношения" - бакалавърска програма

 

 

 

 

 

код на спец.

 

за випуска, започнал през 2014/2015 уч.година

 

 

 

 

 

 

 

 

 

код на дисциплината

Наименование на учебната дисциплината

Вид – З, И, Ф

семестър

ECTS кредити

Часове - общ брой

 

Седмична заетост

Форма на оценяване* - и, то, ки, прод

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всичко

Лекции

Семинарни занятия

практически упр. / хоспетиране

 

1

2

 

 

 

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

 

 

Задължителни дисциплини

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

з

6

0

4

Обща теория на правото

з

1

5

150

45

15

0

3+1

и

 

 

2

з

6

0

3

Общо учение за държавата

з

1

5

150

45

15

0

3+1

и

 

 

3

з

8

0

1

Икономика

з

1

5

150

45

15

0

3+1

и

 

 

4

з

8

0

7

Политология

з

1

5

150

45

15

0

3+1

и

 

 

5

з

8

1

0

Първи чужд език

з

1

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

6

з

8

1

1

Втори чужд език

з

1

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

7

з

8

1

1

Български език за чужденци

з

1

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

8

з

3

0

1

Конституционно право на Р.България

з

1

ПРО

60

30

0

0

2+0

про

 

 

9

з

8

0

3

История на европейските държави и САЩ в ново и най-ново време

з

1

ПРО

90

45

0

0

3+0

про

 

 

10

з

8

0

9

Спорт

з

1

ПРО

60

15

15

0

1+1

про

 

 

11

з

3

0

1

Конституционно право на Р.България

з

2

7

210

75

45

30

3+2

и

 

 

12

з

8

0

3

История на европейските държави и САЩ в ново и най-ново време

з

2

6

180

90

0

0

3+0

и

 

 

13

з

2

1

7

Основи на частното право

з

2

5

150

60

0

0

4+0

и

 

 

14

з

3

0

2

Сравнително конституционно право

з

2

3

90

30

15

0

2+1

и

 

 

15

з

8

1

0

Първи чужд език

з

2

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

16

з

8

1

1

Втори чужд език

з

2

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

17

з

8

1

1

Български език за чужденци

з

2

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

18

з

8

0

9

Спорт

з

2

2

60

0

30

0

0+2

и

 

 

19

з

4

0

3

Международно публично право

з

3

10

300

75

30

0

5+2

и

 

 

20

з

8

0

5

Международни икономически отношения

з

3

5

150

45

15

0

3+1

и

 

 

21

з

8

0

8

Съвременна история на Балканите

з

3

5

150

30

30

0

2+2

и

 

 

22

з

8

1

0

Първи чужд език

з

3

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

23

з

8

1

1

Втори чужд език

з

3

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

24

з

8

1

1

Български език за чужденци

з

3

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

25

з

8

0

2

История на българската външна политика от Освобождението до наши дни

з

3

ПРО

90

45

0

0

3+0

про

 

 

26

з

8

0

9

Спорт

з

3

ПРО

60

15

15

0

1+1

про

 

 

27

з

8

0

4

История на международните отношения

з

3

ПРО

60

30

0

0

2+0

про

 

 

28

з

8

0

2

История на българската външна политика от Освобождението до наши дни

з

4

8

240

75

15

0

2+1

и

 

 

29

з

8

0

4

История на международните отношения

з

4

8

240

60

30

0

2+2

и

 

 

30

з

4

1

0

Международни спорове и конфликти

з

4

4

120

30

30

0

2+2

и

 

 

31

з

8

1

0

Първи чужд език

з

4

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

32

з

8

1

1

Втори чужд език

з

4

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

33

з

8

1

1

Български език за чужденци

з

4

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

34

з

8

0

9

Спорт

з

4

2

60

0

30

0

0+2

и

 

 

35

з

4

0

5

Право на Европейския съюз

з

5

8

240

45

15

0

3+1

и

 

 

36

з

4

0

4

Международно частно право

з

5

10

300

75

15

0

5+1

и

 

 

37

з

8

1

0

Първи чужд език

з

5

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

38

з

8

1

1

Втори чужд език

з

5

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

39

з

8

1

1

Български език за чужденци

з

5

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

40

з

4

0

9

Теория на международните отношения

з

5

ПРО

90

45

0

0

3+0

про

 

 

41

з

8

0

9

Спорт

з

5

ПРО

60

15

15

0

1+1

про

 

 

42

з

4

0

9

Теория на международните отношения

з

6

9

270

90

30

0

3+2

и

 

 

43

з

4

1

0

Дипломатическо и консулско право

з

6

3

90

45

0

0

3+0

и

 

 

44

з

4

0

6

Сравнителен анализ на теории на международните отношения

з

6

6

180

30

30

0

2+2

и

 

 

45

з

8

1

0

Първи чужд език

з

6

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

46

з

8

1

1

Втори чужд език

з

6

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

47

з

8

1

1

Български език за чужденци

з

6

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

48

з

8

0

9

Спорт

з

6

2

60

0

30

0

0+2

и

 

 

49

з

4

0

7

Теория на Външната политика

з

7

10

300

45

0

0

3+0

то

 

 

50

з

4

0

1

Външнополитически анализ и прогнозиране

з

7

10

300

30

30

0

2+2

и

 

 

51

з

8

1

0

Първи чужд език

з

7

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

52

з

8

1

1

Втори чужд език

з

7

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

53

з

8

1

1

Български език за чужденци

з

7

4

120

60

0

0

4+0

то

 

 

54

з

4

0

7

Теория на Външната политика

з

8

4

120

45

30

0

2+2

и

 

 

55

з

4

0

8

Теория на международните преговори

з

8

6

180

60

30

0

4+2

и

 

 

56

з

8

1

0

Първи чужд език

з

8

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

57

з

8

1

1

Втори чужд език

з

8

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

58

з

8

1

1

Български език за чужденци

з

8

4

120

60

0

0

4+0

и

 

 

Забележка: Чуждестранните студенти полагат изпит по Български език за чужденци вместо Втори чужд език

 

 

 

Избираеми дисциплини – трябва да носят минимум 20 кредита, като през I, II,III, IV, VII и VIII семестри трябва да бъдат събрани по 2 кредита, а през V и VI семестър по 4 кредита

1

и

6

0

8

Политически и правни учения в съвременния свят

и

1

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

2

и

8

2

4

Реторика и комуникационни умения

и

1

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

3

и

6

0

7

Всеобща история на държавата и правото

и

2

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

4

и

8

2

5

Съвременна история на България 1944-1989г

и

2

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

5

и

6

1

4

Съвременни държавни и правни системи

и

3

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

6

и

4

1

3

Международно публично морско право

и

3

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

7

и

4

1

7

Глобализация и международни отношения

и

3

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

8

и

8

2

6

Философска антропология

и

4

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

9

и

8

2

7

Световни религии и международна политика

и

4

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

10

и

2

1

7

Основи на договорното право

и

4

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

11

и

8

3

4

Регион: международни отношения и външна политика на арабските държави

и

5

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

12

и

8

3

3

Регион: Северна Америка

и

5

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

13

и

8

3

2

Регион: Латинска Америка

и

5

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

14

и

8

3

1

Регион: Западна Европа

и

5

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

15

и

8

2

9

Регион: Източна Европа

и

5

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

16

и

8

3

0

Регион: Русия/Евразия

и

5

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

17

и

4

1

2

Международно частно въздушно право

и

6

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

18

и

3

0

3

Европейски избирателни системи

и

6

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

19

и

4

1

4

Международно частно семейно и наследствено право

и

6

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

20

и

4

1

8

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

и

6

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

21

и

4

1

1

Международно частно космическо право

и

7

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

22

и

5

1

0

Основи на международното наказателно право

и

7

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

23

и

8

2

8

Психология на личностните контакти

и

8

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

24

и

1

0

6

Международно административно право

и

8

2

60

30

0

0

2+0

и

 

 

Факултативни дисциплини

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

ф

8

3

5

Руски език - Първа част

ф

3

ПРО

0

0

0

0

4+0

про

 

 

2

ф

8

3

5

Руски език - Първа част

ф

4

8

240

120

0

0

4+0

и

 

 

3

ф

8

3

5

Руски език - Втора част

ф

5

ПРО

0

0

0

0

4+0

про

 

 

4

ф

8

3

5

Руски език - Втора част

ф

6

8

240

120

0

0

4+0

и

 

 

5

ф

8

3

5

Руски език - Трета част

ф

7

ПРО

0

0

0

0

4+0

про

 

 

6

ф

8

3

5

Руски език - Трета част

ф

8

8

240

120

0

0

4+0

и

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дипломиране

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Начин на дипломиране

 

10 ECTS - кредити

Първа държавна сесия

Втора държавна сесия

 

 

 

 

Държавен изпит

 

 

 

VII

 

X-XI

 

 

 

 

 

 

Държавен изпит по чужд език

 

 

VII

 

X-XI

 

 

 

 

 

 

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: Юридически

Специалност: (код и наименование)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Международни отношения

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

З

4

0

9

Дисциплина: Теории за международните отношения

(код и наименование)

Преподавател: гл. ас. д-р Мира Кънева

Асистент: гл. ас. д-р Мира Кънева

 

 

Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

120

Семинарни упражнения

30

Практически упражнения (хоспетиране)

Обща аудиторна заетост

150

Извънаудиторна заетост

Реферат

Доклад/Презентация

60

Научно есе

60

Курсов учебен проект

Учебна екскурзия

Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

60

 

 

 

 

 

 

 

Обща извънаудиторна заетост

180

ОБЩА ЗАЕТОСТ

150

Кредити аудиторна заетост

10

Кредити извънаудиторна заетост

12

ОБЩО ЕКСТ

22

 

 

 

 

Формиране на оценката по дисциплината

 

% от оценката

  1.  

Workshops (информационно търсене и колективно обсъждане на доклади и реферати)

10

  1.  

Участие в тематични дискусии в часовете

10

  1.  
Текуща самостоятелна работа /контролно (семинарни упражнения)

10

  1.  
Научно есе (семинарни упражнения)

20

  1.  
Изпит (писмен + устен)

50

Анотация на учебната дисциплина:

 

Учебната дисциплина „Теории за международните отношения“ е основополагащата задължителна учебна дисциплина от специализираните такива на студентите в бакалавърската програма по Международни отношения. Тя има за задача да запознае студентите с фундаменталната необходимост от систематично теоретично познание за глобалните феномени и процеси. Стъпвайки върху плурализма на научните дебати в материята, академичните занятия се стремят да утвърдят знания и да изградят умения за проблематизиране на чужди и представяне на собствени аргументирани схващания за случващото се в международна среда.

Лекционният курс от 30 учебни седмици следва две взаимно преплитащи се направления – половината теми (15) са посветени на развитието на теоретичните школи (условно институционализирани) в сравнителен хронологичен порядък с изучаване на концепциите на ключови автори и критиките към тях; другата половина (15) са ангажирани с международни феномени и процеси, като тръгват от статичния подход на отделните елементи и участници в глобален контекст, за да стигнат до динамичния подход на разглеждането на процеси чрез христоматийни емпирични случаи.

Семинарните упражнения представляват теоретично разширение и практическо допълнение към лекционните занятия чрез конкретни индивидуални и групови задания (дискусии, изготвяне на академични текстове, проучване на литература) и предоставяне на учебни ресурси за самостоятелна подготовка.

 

 

 

 

Предварителни изисквания:

Студентите трябва да са положили успешно изпитите от първата година на следването си, за да могат да прокарат интердисциплинарните връзки между сложността и релативизма на социално-политическите категории от една страна и историческата каузалност и правната логика от друга.

 

 

 

Очаквани резултати:

  • запознаване с вътрешната логика на еволюцията в изследванията на международните отношения;
  • разпознаване на фундаментални явления и техните характеристики в една по същество системна среда;
  • описание на базисни глобални процеси чрез теоретично „овладяване“ на тяхната сложност;
  • развиване на абстрактно мислене чрез генерализации, сравнение, класификации и др. методологични прийоми на основни парадигми;
  • развиване на критическо мислене спрямо взети наготово постулати;
  • развиване на конкретно мислене чрез прокарване на връзка между теоретичните концепции и емпирични случаи, които служат за интерпретативен инструмент.

 

 

 

Учебно съдържание

 

Тема:

Хорариум

1.

Теоретичните изследвания на международните отношения – в търсене на предмета.

Основни категории – предварителни терминологични бележки.

Развитие на науката – исторически „разкопки“ в пластовете от знания.

Систематично място на науката – между каузалността и нормативността.

4

2.

Методология – обща и специализирана.

Главни теоретични дебати – от позитивизъм към постпозитивизъм.

4

КОНЦЕПЦИИ

3.

Дебатът Реализъм – Идеализъм.

Класически реализъм – постулати.

4

4.

Структурен реализъм (неореализъм) – фактори на системата на международните отношения.

Офанзивен срещу дефанзивен реализъм. Стратегически реализъм.

Неокласически реализъм.

4

5.

Класически либерализъм – основни допускания.

Нов либерализъм.

4

6.

Неолиберализъм (неолиберален институционализъм).

Теория на комплексната взаимозависимост. Теории на новия либерален ред (ендизъм, мондиализъм).

4

7.

Теории за интеграцията.

От функционализъм през неофункционализъм към нови интеграционни концепции.

4

8.

Транзакционализъм (комуникационна теория).

Теория на международните режими.

4

9.

Класически марксистки изследвания на международните отношения.

Постмарксистки изследвания. Нови изследвания на социалното неравенство.

4

10.

Империализъм. Теория на зависимостта.

Постколониални изследвания. Нови изследвания на идентичността.

4

11.

Нормативизъм (Английска школа).

Теория на световното общество – солидарност срещу плурализъм. Етични дилеми – между ред и справедливост.

4

12.

Конструктивизъм.

Критика срещу конструктивистите.

4

13.

Критическа теория – проекти за равноправен диалог.

4

14.

Феминизъм.

Нови изследвания на пола.

4

15.

Постструктурализъм.

Екологични изследвания.

4

ФЕНОМЕНИ И ПРОЦЕСИ

16.

Държавата в международните отношения.

Анархия и йерархия в международните отношения.

4

17.

Суверенитетът в международните отношения.

Територия и граници.

4

18.

Силата в международните отношения – от баланс през преход към дифузия.

4

19.

Международните организации – между структурни единици и мрежи.

4

20.

Международните неправителствени организации – предприемачи на норми.

4

21.

Индивидът в международните отношения – субективните фактори (идеи, вярвания, убеждения,…). Човешките права.

4

22.

Външна политика и национален интерес – от стратегическа ориентация към национална роля.

4

23.

Глобализация и глокализация.

Глобално управление.

4

24.

Интеграция.

Форми на регионализъм.

4

25.

Национализъм.

Мултикултурализъм.

4

26.

Социална мобилизация и еманципация.

4

27.

Международни конфликти.

Глобални кризи.

4

28.

Хуманитарна интервенция.

4

29.

Международна сигурност – от стратегически изследвания през човешка сигурност към секюритизация (Копенхагенска школа).

4

30.

Ролята на България като малка страна в международните отношения.

Неотговорени въпроси, неизследвани проблеми…

4

 

Конспект за изпит

 

Въпрос

1.

Теоретичните изследвания на международните отношения – предмет, категориален апарат, еволюция, интердисциплинарни връзки.

2.

Методология на теоретичните изследвания на международните отношения. Принос на главните дебати.

3.

Политически реализъм – анализ на шестте постулата.  

4.

Развитие на класическия реализъм в нови направления – структурен реализъм, офанзивен реализъм, неокласически реализъм...

5.

Либерализъм – анализ на основните допускания.

6.

Неолиберализъм – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

7.

Теории за интеграцията – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

8.

Теория на общностите на сигурност (комуникационна теория) и теория на международните режими – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

9.

Марксизъм и постмарксистки изследвания – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

10.

Империализъм и постколониални изследвания – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

11.

Нормативизъм (Английската школа) – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

12.

Социален конструктивизъм – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

13.

Критическа теория – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

14.

Феминизъм и нови изследвания на пола – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

15.

Постструктурализъм и други пост-теории – аспекти на теоретичния дебат (исторически контекст, ключови автори и трудове, концептуални възгледи, критика); приложение.

16.

Държавата в международните отношения – проблемът за структурата и действащите лица. Анархия и йерархия – проблемът за реда в международните отношения. Теоретични и практични аспекти.

17.

Суверенитетът в международните отношения. Територия и граници – проблемът за пространството в международните отношения. Теоретични и практични аспекти.

18.

Силата в международните отношения – от баланс през преход към дифузия. Теоретични и практични аспекти.

19.

Международните организации – между структурни единици и мрежи. Теоретични и практични аспекти.

20.

Международните неправителствени организации – предприемачи на норми. Теоретични и практични аспекти.

21.

Индивидът в международните отношения – субективните фактори. Теоретични и практични аспекти.

22.

Външна политика и национален интерес. Теоретични и практични аспекти.

23.

Глобализация и глокализация. Глобално управление. Теоретични и етични проблеми на космополитизма.

24.

Интеграция. Форми на регионализъм. Теоретични и етични проблеми на комунитаризма.

25.

Национализъм. Мултикултурализъм. Теоретични и етични проблеми на миграцията в глобален и регионален контекст.

26.

Социална мобилизация и еманципация. Теоретични и етични проблеми на социалните движения в глобален и регионален контекст.

27.

Международни конфликти. Глобални кризи. Теоретични и практични проблеми на насилието.

28.

Хуманитарна интервенция. Теоретични и етични проблеми на намесата.

29.

Международна сигурност. Теоретични и практични проблеми на новите глобални заплахи.

30.

Малките страни в международните отношения – стратегия за ролята на България в глобалните и регионалните процеси.

 

                                                

 

Библиография

Основна:

 

        1. Доуърти, Дж. Е. и Р. Пфалцграф (2004). Теории за международните отношения. Част 1-2. С: Атика.
        2. Пантев. П. (2009). Международните преговори в областта на сигурността. С: Софи-Р.
        3. Пантев, П., М. Кънева и кол. (2014). Центрове на сила в международните отношения и проблемът за поляритета през XXI век. С: УИ „Св. Климент Охридски“.
        4. Рачев, В., В. Милина и кол. (2005). Национална и международна сигурност. С: Военно издателство.
        5. Стефанов, Г. (2007). Теория на международните отношения. С: Сиела.

 

        1. Brown, C. (2019). Understanding International Relations (5th Edition). London: Macmillan.
        2. Burchill, S., A. Linklater & R. Devetak (2013). Theories of International Relations. (5th edition). London: Palgrave Macmillan.
        3. Carlsnaes, W., T. Risse, & B. A. Simmons, eds. (2013). Handbook of International Relations. London: Sage.
        4. Dunne, T., M. Kurki & S. Smith (2016). International Relations Theories. Discipline and Diversity. 4th Edition. Oxford: Oxford UP.

 

 

Научна периодика (по-голямата част от списанията са достъпни в университетски бази данни и в читални на специализирани библиотеки):

  • сп. „Международни отношения“, сп. „Дипломация“;
  • International Affairs, World Politics, International Studies Quarterly, International Studies Perspectives, European Journal of International Relations, Millennium; Foreign Affairs;
  • Die Internationale Politik, Die Zeitschrift für Internationale Beziehungen;
  • Politique étrangère, Revue internationale et stratégique;
  • Мировая экономика и международные отношения и мн. др.

 

 

 

Допълнителна:

 

  1. Acharya, A. (2007). The Emerging Regional Architecture of World Politics. World Politics, no. 59, pp. 629-652.
  2. Axelrod, R. & R. O. Keohane. (1985). Achieving Cooperation under Anarchy: Strategies and Institutions. World Politics, vol. 38, no. 1, pp. 226-254.
  3. Baldwin, D. A. (2016). Neoliberalism. In: Power and International Relations. A Conceptual Approach. Princeton: Princeton UP.
  4. Bull, H. (1977). The Anarchical Society. NY: Columbia UP.
  5. Buzan, B., O. Wæver & J. de Wilde. (1998). Security. A New Framework for Analysis. London: Lynne Rienner Publishers.
  6. Carr, E. H. (1981). The Twenty Years' Crisis, 1919-1939: An Introduction to the Study of International Relations. NY: Palgrave.
  7. Clark, I. (2007). International Legitimacy and World Society. Oxford: Oxford UP.
  8. Deudney, D. & J. Ikenberry. (1999). The nature and sources of liberal international order. Review of International Studies, 25, pp.179–196.
  9. Deutsch, K. W. (1957). Political Community and North Atlantic Area. International Organization in the Light of Historical Experience. Princeton: Princeton UP.
  10. Doyle, M. (2011). Liberal Peace. Selected Essays. London: Routledge.
  11. Enloe, C. (1989). Bananas, Beaches and Bases: Making Feminist Sense of International Politics. London: Pandora.
  12. Galtung, J. (1996). Peace by Peaceful Means. Peace and Conflict, Development and Civilization. Oslo: International Peace Research Institute.
  13. Giddens, A. (1995). Contemporary Critique of Historical Materialism. Stanford: Stanford UP.
  14. Haas, E. B. (1958). The Uniting of Europe: Political, Social, and Economic Forces, 1950-1957. Stanford: Stanford UP.
  15. Held, D. (2010). Cosmopolitanism: Ideals and Realities. Cambridge: Polity Press
  16. Holzgrefe, J. L. & R. O. Keohane, eds. (2003). Humanitarian Intervention. Ethical, Legal, and Political Dilemmas. Cambridge: Cambridge UP.
  17. Jervis, R. (1976). Perception and Misperception in International Politics: New Edition. Center for International Affairs: Harvard University.
  18. Katzenstein, P. J., ed. (1996). The Culture of National Security: Norms and Identity in World Politics. NY: Columbia UP.
  19. Keohane, R. O. & J. S. Nye, Jr. (2001). Power and Interdependence in the Information Age. London: Longman.
  20. Krasner, S. D. (1999). Sovereignty. Organized Hypocrisy. Princeton: Princeton UP.
  21. Mearsheimer, J. J. (2001). The Tragedy of Great Power Politics. NY: W. W. Norton & Company.
  22. Mitrany, D. (1965). The Prospect of Integration: Federal or Functional. Journal of Common Market Studies, vol. 4, no. 2, pp. 119-149
  23. Moravcsik, A. (1997): Taking Preferences Seriously: A Liberal Theory of International Politics. International Organization, vol. 51, no. 4, pp. 513-553.
  24. Morgenthau, H. J. (1954). Politics Among Nations, 2nd edn. Chicago, Ill.: University of Chicago Press.
  25. Nye, J. S., Jr. (2011). The Future of Power. NY: Public Affairs.
  26. Onuf, N. G. (1989). World of Our Making. Rules and Rule in Social Theory and International Relations. London: Routledge.
  27. Risse, T., S. C. Ropp & K. Sikkink (1999). The Power of Human Rights. International Norms and Domestic Change. Cambridge: Cambridge UP.
  28. Rose, G. (1998). Neoclassical Realism and Theories of Foreign Policy. World Politics, 51, pp. 144-172.
  29. Rosenau, J. R., E.-O. Czempiel, S. Smith, eds. (1997). Governance Without Government: Order and Change in World Politics. Cambridge: Cambridge UP.
  30. Steinmetz, R. & A. Wivel, eds. (2010). Small States in Europe: Challenges and Opportunities. Farnham: Ashgate Publishing.
  31. Walker, R. B. J., (1993). Inside/Outside: International Relations as Political Theory. Cambridge: Cambridge UP.
  32. Walt, S. M. (2005). Taming American Power. The Global Response to U. S. Primacy. NY: W. W. Norton & Company.
  33. Waltz, K. N. (1979). Theory of International Politics. Long Grove: Waveland Press.
  34. Wendt, A. (1999). Social Theory of International Politics. Cambridge: Cambridge UP.
  35. Wyn Jones, R., ed. (2001). Critical Theory and World Politics. Boulder, Colo.: Lynne Rienner.
  36. Young, O. (1982). Regime Dynamics: The Rise and Fall of International Regimes. International Organization, vol. 36, no. 2, pp. 277-297.

                                                                                       

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: ЮРИДИЧЕСКИ

 

Специалност: (код и наименование)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Международни отношения

 

Бакалавърска програма: (код и наименование)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                               Международни отношения

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

 

 

 

 

Дисциплина:

 

ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

 

Преподавател: проф. д.ю.н. Атанас СЕМОВ, носител на Катедра „Жан Моне” на ЕС, доц. д-р Иван СТОЙНЕВ, доц. д-р Христо ХРИСТЕВ

Асистент: ас. Мартин БЪБАРОВ

 

Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

75

Семинарни упражнения

30

Практически упражнения (хоспетиране)

0

Обща аудиторна заетост

105

Извънаудиторна заетост

Реферат

-

Доклад/Презентация

45

Научно есе

-

Курсов учебен проект

-

Учебна екскурзия

-

Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси

150

 

 

 

 

 

 

 

Обща извънаудиторна заетост

195

ОБЩА ЗАЕТОСТ

300

Кредити аудиторна заетост

3,5

Кредити извънаудиторна заетост

6,5

ОБЩО ЕКСТ

10

 

 

Формиране на оценката по дисциплината

% от оценката

  1.  
Решаване на казуси

-

  1.  
Текуша самостоятелна работа /контролно

40%

  1.  
Изпит

60%

Анотация на учебната дисциплина:

Правото на Европейския съюз исторически нова, изключително специфична и стратегически важна материя. То е самостоятелен правопорядък, който урежда сложни отношения, без аналог в досегашната история на човечеството. Европейският интеграционен процес се основава на специфичен (и непознат на международното право) механизъм на функционално ограничаване на суверенитета на членуващите държави и предоставяне от тях на властови правомощия (компетенции) на интеграционния съюз (ЕС).

Този процес се основава на уникална правна конструкция, отличаваща се със сложна собствена система правни източници и уникални собствени принципи на прилагане в членуващите държави. Този властови правопорядък, без аналог в историята на международните отношения, е резултат на изграждане в продължение вече на повече от 6 десетилетия.

Той се осъществява от самостоятелна институционна система без аналог и правните му актове подлежат на пълен съдебен контрол. В обхвата на широката дейност на ЕС основно място заема управлението на цялостен Икономически и паричен съюз (основаващ се на изграждан 5 десетилетия Вътрешен пазар), но се включват също множество неикономически материи, а след Лисабонския договор централно място има гражданина на ЕС с допълнителния съюзен каталог основни права.

Макар това да е относимо и към други материи, за „Правото на ЕС” в особено голяма степен е вярно, че тя е „базова”, доколкото е основа за успешно правоприлагане в редица други материи – предвид факта, че много широк (и все по-широк) кръг обществени отношения имат интеграционна правна уредба, а принципът на примат на съюзното право не само му дава надмощие пред всички вътрешноправни норми (независимо от ранга им), но го прави относимо към всички правно уредени обществени отношения (нито една национална правна норма не може да се прилага, ако е несъвместима със съюзна правна норма). От друга страна обаче овладяването на материята на съюзното право изисква добро разбиране и познаване на редица други материи (на първо място конституционно право и международно право, разбира се, теория на държавата и правото и теория на международните отношения).

Важно е да се разбира, че Правото на ЕС има изключително съществени особености (основателно определяни като „уникални”), не просто отличаващи го принципно от международното право, но и позволяващи то да се определя като „принципно нов правопорядък”.

Трябва ясно да се отчита, че интеграционната материя е изключително широкообхватна и с огромна практическа приложимост. Може без преувеличение да се твърди, че в една членуваща в ЕС държава целият стопански и отделно целият публичен живот са пряко повлияни, ако не рамкирани от Правото на ЕС. Нека добавим и нарастващото голямо значение на финансовите средства, осигурявани от ЕС в рамките на неговите многобройни „политики” и чрез неговите „фондове”.

Изучаването на правната система на европейската интеграция (или Правото на ЕС) е безусловна необходимост за всеки юрист в държава-членка на ЕС. Правото на ЕС се прилага пряко във всички членуващи държави и поражда защитими пред съд субективни права на частните лица. Доброто усвояване на дисциплината позволява добро разбиране на особеностите и дейността на ЕС и е абсолютна предпоставка за осъществяването на функции в съдебната система и задължително изискване за всякаква юридическа дейност в администрацията или стопанските отношения на една държава-членка на ЕС. Същевременно лошото прилагане на Правото на ЕС води до административни и съдебни производства на равнището на ЕС и налагане на тежки икономически санкции срещу самата държава.

Република България е член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. През 2010 г. Европейският съвет прие Стратегическа рамка „СТОКХОЛМСКА ПРОГРАМА – ОТВОРЕНА И СИГУРНА ЕВРОПА В УСЛУГА И ЗА ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ”, последвана от План за действие, приет от ЕК. Тя определя „приоритетите на Европейския съюз (ЕС) в сферата на правосъдието, свободата и сигурността за периода 2010-2014 г.”, като основните заложени принципи са „Европа на правата” и „Европа на правосъдието”. Предвидени са изрично задължителни мерки относно „даване на права на гражданите на Европа, в частност относно правото на свободно движение, защита в държави извън ЕС и гражданско участие”, „по-добро сътрудничество в европейското правоприлагане”,засилване на международното присъствие на ЕС в областта на гражданското и наказателното право, главно чрез договаряне на споразумения и конвенции с държави извън ЕС”, „достъпът на гражданите до правосъдие трябва да се улесни, така че техните права да бъдат по-добре съблюдавани в ЕС”, „ЕС трябва да цели постигане на съответствие с международния правен ред с цел да се създаде сигурна правна среда за взаимодействие със страни, които не са членки на ЕС” и др.

Предлаганата нова учебна програма на дисциплината, съобразена с практиката на водещите европейски университети, включва пет групи теоретични и практически въпроси, които позволяват постигането на добро и широкообхватно базово познание, което може успешно да бъде допълнено в следващите учебни курсове с познание по отделни теми, включени в програмите на други задължителни дисциплини и изборни дисциплини. Разделението в пет основни групи теми (проблеми) е условно, но може да се приеме за класическо (утвърдено в европейската доктрина). Според него задължителният теоретичен и практически обхват на дисциплината включва следните основни кръгове проблеми:

  1. История и теория на европейската интеграция;
  2. Институционна система на ЕС;
  3. Система на източниците на Правото на ЕС и правни принципи на европейската интеграция;
  4. Съдебна система на ЕС;
  5. Основи на материалното право и секторните политики на ЕС.

Сред особеностите на дисциплината могат да се посочат от една страна изключителната динамика на материята в последното десетилетие (от Договора от Ница от 2003 г. през Договора от Лисабон от 2009 г., до последните изменения от 2013 г. и новите проекти за реформиране на ЕС, а от друга страна – в същия период материята бе снабдена от изобилна литература на български език – преводна и на утвърдени български автори, както и сборници от престижни международни конференция в България (общо над 25 издания), която позволява да се говори за устойчиво изграждаща се национална школа по Право на ЕС.

  1. Дисциплината е задължителна съгласно Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“, в сила от 12. 04. 1996 г.

 

Предварителни изисквания:

Успешното изучаване на дисциплината „Право на ЕС” изисква добро познаване на Конституционното право, Международното право, История и теория на международните отношения и в частност на особеностите на основните международните организации.

Задължително условие за постигането на съществен резултат е свободното ползване на поне един и изучаването на поне още един западен език.

 

Очаквани резултати:

Добро познаване на институционната и правната система на европейското интеграционно обединение;

Добри базови практически умения за разбиране и прилагане на правните актове на ЕС като действащ в страната правопорядък;

Добри базови знания, основа за постигане на практически умения за работи със средства от европейските фондове и осъществяване на европейските политики;

Добри теоретични познания и практически умения за реализиране и защита на основните права на гражданите на ЕС;

Добри познания за правната система на ЕС, които успешно да бъдат допълнени и задълбочени в други задължителни и изборни дисциплини в Учебния план на специалност „Право” и в Международната магистърска програма „Право на ЕС”.

 

Учебно съдържание

 

Тема:

Хорариум

 

 

  1.  

 

І. История и теория на европейската интеграция

Особености на развитието на Европа след Втората световна война. Основни международни организации – членство, предмет на дейност, основни органи, особености, разграничения: ООН, ОССЕ, ОИСР, ЕФТА, НАТО, ЗЕС и др. (особености, функции, органи, актове).

 

 

1 л. + 1 у.

  1.  

Съвет на Европа – създаване, цели, вътрешна организация: органи, състав, компетентност, актове. Членство, членство на България. Европейски съд по правата на човека.

1 л.

  1.  

Предистория, цели и ценности на европейската интеграция. Планът „Шуман” от 1950-а година – основни идеи, значение, последици.

2 л.

  1.  

Създаване на ЕОВС. Интеграционен ентусиазъм и неуспехи. Неуспехът на ЕПО и ЕОО. Планът „Фуше”. Планът „Плевен”. Създаване на Европейските общности. Учредителни договори (особености).

1 л. + 1 у.

  1.  

Понятие за „европейска интеграция”. Разграничение между ЕС и международните организации. Разграничение между Правото на ЕС и Международното право. Същност, историческо развитие, икономическа и политическа логика на изграждането на европейската интеграционна конструкция.

1 л.

  1.  

Етапи на европейската интеграция. Демократичен дефицит и преодоляването му в отделните ревизии на УД. Довършване, разширяване и задълбочаване на интеграционния процес. Единен европейски акт.

1 л. + 1 у.

  1.  

Договор от Маастрихт – особености и съдържание. Основни изменения в ДЕИО. Създаване на ЕС. Разграничение между „трите стълба”.

1 л. + 1 у.

  1.  

Договорите от Амстердам и Ница – предпоставки, съдържание, последици.

1 л. + 1 у.

  1.  

Конституция за Европа – особености, цели и съдържание на реформата и причини за неуспеха. Лисабонският договор – особености, значение, основни изменения в УД. Договор за стабилност, координация и управление в ИПС от 2012 г.

1 л.

  1.  

Основни особености и специфики на Европейския съюз. Властова природа на ЕС. Правосубектност на ЕС. Същностни специфики на правото на ЕС.

1 л.

  1.  

Компетентност на ЕС – особености, значение, видове компетенции, материален обхват след Лисабонския договор. Принципи на целесъобразност и пропорционалност. Принципи на субсидиарност и пропорционалност.

2 л. + 1 у.

  1.  

Зачитане на националната идентичност на държавите членки – правна уредба и съдебна практика. Значение. Тенденции и перспективи в развитието на ЕС.

2 л.

 

 

  1.  

 

ІІ. Институционна система на ЕС.

Обща характеристика и основни особености на институционната система на ЕС. Принцип на изграждане. Съпоставка с институционната система на държавата. Основни принципи на институционната система на ЕС – институционно равновесие, институционна самостоятелност, лоялно сътрудничество между институциите, прозрачност. Последици от измененията с Лисабонския договор.

 

 

1 л. + 1 у.

  1.  

Европейски съвет – състав, правомощия, актове, мнозинства. Председател на ЕСв. Върховен представител на ЕС за външните отношения и сигурността. Председателство на ЕС.

1 л.

  1.  

Съвет на ЕС – състав, правомощия, актове, мнозинства, особености. КОРЕПЕР и консултативни комитети – състав, функции, актове, особености.

1 л. + 1 у.

  1.  

Европейска комисия – конституиране и състав, функции, актове, мнозинства, процесуална легитимация, реформа от Лисабон, други особености.

1 л. + 1 у.

  1.  

Европейски парламент – състав, организация, правомощия и развитието им във времето, актове, мнозинства, процесуална легитимация, реформа от Лисабон, особености.

1 л. + 1 у.

  1.  

Нормотворчески процедури – систематизация, общи особености, развитие във времето, правна уредба. Обикновена законодателна процедура – правна уредба, ход на процедурата, особености, значение.

1 л. + 1 у.

  1.  

Сметна палата, Европейска централна банка – състав, организация, правомощия, функциониране, актове. Консултативни комитети (ИкоСоКо, КоРе) – състав, функции, значение. Други органи, агенции и служби – състав, функции, особености.

1 л. + 1 у.

  1.  

Система на изпълнителните комитети (комитология) – особености, значение, роля на националните органи.

1 л. + 1 у.

 

 

 

  1.  

 

ІІІ. Система на източниците на Правото на ЕС

и правни принципи на европейската интеграция

Общи особености на правната система на ЕС. Систематизация на източниците на Правото на ЕС. Йерархия на източниците.

 

 

 

1 л. + 1 у.

  1.  

Първични източници – видове, приемане, влизане в сила, особености. Видове норми в Учредителните договори. Общи правни принципи – видове, разграничение, извеждане, роля, прилагане. Приложимост на принципите на Международното право в правото на ЕС.

1 л. + 1 у.

  1.  

Производни източници на Правото на ЕС по чл. 288 ДФЕС. Други „производни” източници. Реквизити на правните актове на институциите. Нова номенклатура на актовете на ЕС след Лисабонския договор – видове актове, значение на разграничението. Йерархия на правните актове на ЕС и определяне на йерархичното място на един акт, значение.

2 л. + 1 у.

  1.  

Директива – правна уредба, особености, действие, видове директиви, органи, приемащи директиви.

2л. + 1 у.

  1.  

Международни договори на ЕС – правна уредба, процедура по сключване, особености, място в йерархията, приложение. Международни договори на държавите-членки – правна уредба, задължения на ДЧ. Особености, роля и значение на практиката на СЕС като източник на правото. Обичай – видове, роля, разграничение от Международното право.

2 л. + 1 у.

  1.  

Правни принципи на интеграцията. Принцип на институционна и процедурна автономия и нейните граници. Принцип на лоялно сътрудничество.

2 л. + 1 у.

  1.  

Принципи на прилагане на правото на ЕС в ДЧ – извеждане, обхват, особености, значение. Разграничение от Международното право.

2 л. + 1 у.

  1.  

Принцип на непосредствената приложимост: същност, особености и уредба. Разграничение от Международното право. Непосредствена приложимост на отделните източници на съюзното право.

1 л. + 1 у.

  1.  

Принцип на примат. Извеждане и утвърждаване в практиката на СЕС. Нормативно закрепване на принципа на примат. Действие на примата по отношение на различните съюзни правни източници. Действие на примата по отношение на различните национални източници.

1 л. + 1 у.

  1.  

Разграничение между примата на Съюзното и примата на Международното право в държавите-членки. Особености на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КРБ и (не)приложимостта му по отношение на Съюзното право. Зачитане на конституционната идентичност на ДЧ (актуална юриспруденция на СЕС).

1 л.

  1.  

Последици от действието на примата по отношение на държавите-членки и на гражданите.

1 л. + 1 у.

  1.  

Принцип на директен ефект  в правото на ЕС – извеждане и утвърждаване в практиката на СЕС. Разграничение от въпроса за директния ефект в Международното право. Същност и дефиниране на директния ефект и на принципа на директния ефект. Особености на директния ефект. Критерии за директен ефект. Видове директен ефект. Директния ефект в първичните източници на Съюзното право.

1 л. + 1 у.

  1.  

Директният ефект в „производните” източници на Съюзното право. Директен ефект в другите източници на Съюзното право.

1 л. + 1 у.

  1.  

Практически измерения на принципа на директния ефект. Последици от действието на принципа на директния ефект по отношение на държавите-членки и на гражданите.

1 л. + 1 у.

 

 

  1.  

 

ІV. Съдебна система на ЕС.

Особености на интеграционния правопорядък, обосноваващи и налагащи съществуването на обособена съдебна власт. Изграждане на органите на съдебната власт на ЕС – исторически преглед и логика на измененията в УД относно съдебната система. Основни различия между интеграционните съдилища и международните съдилища. Правна уредба на съдебната власт в ЕС. Взаимоотношение между Съда на ЕС и националните съдилища – особености и разграничения. Доктринална власт на Съда на ЕС над националните съдилища.

 

 

1 л.

  1.  

Състав и организация на съдилищата на ЕС. Състав на Съда – изисквания към съдиите и генералните адвокати. Обективни гаранции за независимост. Несъвместимост. Клетва. Назначаване. Мандат и статус. Особената фигура на генералния адвокат – роля, изисквания, първи ГА. Заключения на генералния адвокат – предмет, процесуална роля, доктринално значение. Съдебни състави.

1 л. + 1 у.

  1.  

Компетентност на Съда на ЕС – обща характеристика, видове съдебна компетентност. Типизирани функции на съдебната институция на ЕС. Класификации и обща систематизация на производствата в компетентността на СЕС. Функционално разпределение на компетентността между съюзните съдилища. Основни производства пред Съда на ЕС – систематизация, разграничения. Общи процедурни правила. Актове на Съда на ЕС – видове актове, структура и постановяване, порочни актове и защита. Действие на актовете на СЕС. Практиката на Съда на ЕС като източник на право.

1 л. + 1 у.

  1.  

Производство срещу ДЧ: характер на делото и на решението. Основания на иска. Активна и пасивна легитимация. Досъдебна фаза – особености, значение. Официално уведомително писмо и мотивирано становище.

2 л. + 1 у.

  1.  

Действия и бездействия на ДЧ в нарушение на интеграционното право. Защитна теза на ДЧ – ограничения. Налагане на санкции – предпоставки, инициатива, видове санкции и критерии на ЕК за определяне, мониторинг.

2 л. + 1 у.

  1.  

Производство за отмяна на акт на ИОСА на ЕС – правна уредба, предмет на делото, условия за допустимост на жалбата за отмяна – активна легитимация, „привилегировани” и „непривилегировани” ищци, годен за атакуване акт, пасивна легитимация, срок. Основания за отмяна. Обхват на контрола на съда. Ход на производството. Решение на съда. Ограничения и особености.

2 л. + 1 у.

  1.  

Производство за противоправно бездействие – правна уредба, предмет, компетентен съд. Активна легитимация, „привилегировани” и „непривилегировани” ищци. Пасивна легитимация. Доказване на противоправност. Срокове и ход на производството. Решение на съда. Ограничения и особености.

2 л. + 1 у.

  1.  

Производство за преюдициално заключение – особености, роля и значение. Предназначение и предмет на производството. Участници, правна уредба. Кой може да отправя преюдициално запитване? Критерии за национална юрисдикция. Задължителност на запитването – последна инстанция, други инстанции. Предпоставки за започване на производството. Сезиране на Съда – момент, форма и съдържание на запитването. Възможности на СЕС по отношение на текста на запитването. Процесуална автономия. Атакуемост на определението.

2 л. + 1 у.

  1.  

Ход на производството за преюдициално заключение. Устна фаза – факултативност, съдържание. Бързо и спешно производство. Правна сила и действие на решението на СЕС. Последици при несъобразяване от националните органи.

2 л. + 1 у.

 

 

  1.  

 

V. Основи на материалното право и секторните политики на ЕС.

Гражданство на ЕС – предистория, икономическа и политическа логика. Правна уредба и основни особености. Икономически права на гражданите на ЕС по чл. 45 ДФЕС. Свободно движение на лицата и икономически права. Права на лица, които не са граждани на ЕС.

 

 

1 л. + 1 у.

  1.  

Политически права на гражданите на ЕС – видове, разграничения, значение, защита.

1 л. + 1 у.

  1.  

Други права на гражданите на ЕС – уредба, съдържание, значение. Обмудсман на ЕС. Практика на СЕС относно гражданството на ЕС и правата на човека.

1 л. + 1 у.

  1.  

Защита на правата на човека в Европа – предистория, основни правни актове. 

1 л.

  1.  

Хартата на основните права на ЕС – предистория, правна форма, действие до и след Лисабонския договор. Съдържание на ХОПЕС. Условен кодификационен характер. Разграничение между права и принципи. Действие на ХОПЕС – особености, приложно поле, ограничения, протоколи относно ХОПЕС.

2л. + 1 у.

  1.  

Присъединяване на ЕС към ЕКПЧ – предистория, проблеми на присъединяването.

2 л. + 1 у.

  1.  

Икономическа интеграция – определение, форми и динамика на икономическата интеграция. Цели. Ползи. Интеграционни политики на ЕС – правна основа, видове. Компетенции на ЕС при осъществяването на политиките. Субсидиарност. Материално право на ЕС – понятие, обхват, общо представяне на основните политики. Финансова рамка на политиките на Европейския съюз. Многогодишна финансова рамка за периода 2007-2013 г. и за периода 2014-2020. Бюджет на ЕС. Фондове на ЕС.

2л.+2 у

  1. =

Обща селскостопанска политика – правна уредба, цели, принципи, реализиране. Единен селскостопански пазар.

1 л. + 1 у.

  1.  

Регионална политика на ЕС – правна уредба, участие, инструменти за осъществяване. Структурни фондове. Организация и принципи на функциониране на регионалната политика. Реформа на регионалната политика.

1 л.

  1.  

Общо понятие за конкуренция и право на свободна конкуренция. Правна уредба. Материален и органичен критерий за предприятие Териториално приложно поле на съюзното конкурентно право. Критерий за приложимост на съюзното право в областта на конкуренцията. Приложими правила спрямо предприятията. Режим на доминиращото положение – понятие за доминиращо положение, злоупотреба с доминиращо положение (чл. 102 ДФЕС).

1 л. + 1 у.

  1.  

Политика по опазване на околната среда – правна уредба, принципи, осъществяване.

1 л.

  1.  

Обща политика по външните работи и сигурността – правна уредба и специфика, осъществяване. Върховен представител на ЕС. Обща търговска политика на ЕС.

1 л. + 1 у

  1.  

Членство в ЕС – критерии и процедура. Засилено сътрудничество – правна уредба и приложимост. Политика по разширяването на ЕС. Политика на добросъседство на ЕС. Отношения България – ЕС: предистория, Европейско споразумение за асоцииране, Договор за членство, проблеми след присъединяването.

1 л.

 

 

Конспект за изпит

 

Въпрос:

  1.  

Особености на развитието на Европа след Втората световна война. Основни международни организации – членство, предмет на дейност, основни органи, особености, разграничения: ООН, ОССЕ, ОИСР, ЕФТА, НАТО, ЗЕС и др. (особености, функции, органи, актове).

  1.  

Възникване и развитие на европейската интеграционна система (1950-1991).

 

  1.  

Предистория, цели и ценности на европейската интеграция. Планът „Шуман” от 1950-а година – основни идеи, значение, последици.

  1.  

Създаването на ЕОВС. Интеграционен ентусиазъм и неуспехи. Неуспехът на ЕПО и ЕОО. Планът „Фуше”. Планът „Плевен”. Създаване на Европейските общности. Учредителни договори (особености).

  1.  

Етапи на европейската интеграция. Демократичен дефицит и преодоляването му в отделните ревизии на УД. Довършване, разширяване и задълбочаване на интеграционния процес. Единен европейски акт.

  1.  

Договор от Маастрихт – особености и съдържание. Основни изменения в ДЕИО. Създаване на ЕС. Разграничение между „трите стълба”.

  1.  

Договорите от Амстердам и Ница – предпоставки, съдържание, последици.

  1.  

Конституция за Европа – особености, цели и съдържание на реформата и причини за неуспеха. Лисабонският договор – особености, значение, основни изменения в УД. Договор за стабилност, координация и управление в ИПС от 2012 г.

  1.  

Обща правна характеристика на Европейския съюз. Правосубектност и правна същност на ЕС.

  1.  

Правен режим на компетентността в правото на ЕС. Принцип на предоставена компетентност. Имплицитно предоставени правомощия. Паралелност на компетентността във вътрешен и външен план. Клауза за гъвкавост.

  1.  

Категории компетентност. Принцип на субсидиарността. Принцип на пропорционалността. Засилено сътрудничество.

  1.  

Зачитане на националната идентичност на държавите членки – правна уредба и съдебна практика. Значение. Тенденции и перспективи в развитието на ЕС.

  1.  

Институционална система на ЕС. Обща характеристика. Основни принципи на институционалното устройство на ЕС.

  1.  

Европейски парламент. Утвърждаване на Европейския парламент като институция на европейската интеграционна система. Функции и правомощия. Състав, ред на избор и статут на членовете на Европейския парламент. Ред и организация на дейността на Европейския парламент.

  1.  

Европейска комисия. Функции и правомощия. Състав, ред на формиране и статут на членовете на Европейската комисия. Ред и организация на дейността на Европейската комисия

  1.  

Съвет на Европейския съюз. Функции и правомощия. Състав. Ред и организация на дейността на Европейския съвет. Гласуване с квалифицирано мнозинство

  1.  

Европейски съвет. Възникване и утвърждаване на Европейския съвет като институция на ЕС. Функции и правомощия. Състав. Председател на Европейския съвет. Ред и организация на дейността на Европейския съвет.

  1.  

Сметна палата. Европейска централна банка и Европейска система на централните банки. Органи и агенции на ЕС

  1.  

Нормотворчески процедури – систематизация, общи особености, развитие във времето, правна уредба. Обикновена законодателна процедура – правна уредба, ход на процедурата, особености, значение.

  1.  

Система на комитологията – особености, значение, роля на националните органи.

  1.  

Правна система на ЕС. Обща характеристика. Отграничаване на правото на ЕС от международното публично право.

  1.  

Източници на първичното право. Обща характеристика. Видове източници на първичното право. Съотношение между източниците и нормите на първичното право.

  1.  

Източници на производното право. Обща характеристика. Общи условия за действителност на актовете на производното право. Регламент. Директива. Решение.

  1.  

Нетипични източници на правото на ЕС. Обща характеристика. Правнообвързващи нетипични източници. Правен ефект на необвързващите нетипични източници на правото на ЕС.

  1.  

Основните принципи на правото и практика на Съда на ЕС като източници на правото на ЕС.

  1.  

Международни договори на ЕС.

  1.  

Принципи на прилагане на правото на ЕС. Принцип на непосредствена приложимост.

  1.  

Принцип на примат.

  1.  

Принцип на директен ефект.

  1.  

Принцип на съответстващо тълкуване.

  1.  

Принцип на процесуална автономия. Принцип на равностойност. Принцип на ефективността.

  1.  

Принцип на отговорност на държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС.

  1.  

Гражданство на ЕС. Възникване и обща характеристика.

  1.  

Основни права на гражданите на ЕС.

 

 

  1.  

Защита на основните права в правото на ЕС. Възникване и развитие на механизъм защита правата на човека в правото на ЕС.

  1.  

Харта на основните права на Европейския съюз. Общи правила по прилагане на хартата.

  1.  

Съотношение между правото на ЕС и ЕКПЧ. Непряк контрол за спазване на ЕКПЧ в прилагането на правото на ЕС. Присъединяване на ЕС към ЕКПЧ.

  1.  

Система на съдебен контрол в правото на ЕС. Обща характеристика на системата на съдебен контрол. Общи правила на производствата пред Съда на ЕС.

  1.  

Производство за отмяна на акт на институции, органи, служби или агенции.

  1.  

Производство за установяване на незаконосъобразно бездействие.

  1.  

Преюдициално производство.

  1.  

Производство за неизпълнение на правото на ЕС.

  1.  

Производство за извъндоговорна отговорност на ЕС.

  1.  

Правна система на ЕС. Обща характеристика. Отграничаване на правото на ЕС от международното публично право.

 

 

  1.  

Гражданство на ЕС – предистория, икономическа и политическа логика. Правна уредба и основни особености. Икономически права на гражданите на ЕС по чл. 45 ДФЕС. Свободно движение на лицата и икономически права. Права на лица, които не са граждани на ЕС.

  1.  

Политически права на гражданите на ЕС – видове, разграничения, значение, защита.

  1.  

Други права на гражданите на ЕС – уредба, съдържание, значение. Обмудсман на ЕС. Практика на СЕС относно гражданството на ЕС и правата на човека.

  1.  

Хартата на основните права на ЕС – предистория, правна форма, действие до и след Лисабонския договор. Съдържание на ХОПЕС. Условен кодификационен характер. Разграничение между права и принципи. Действие на ХОПЕС – особености, приложно поле, ограничения, протоколи относно ХОПЕС.

  1.  

Присъединяване на ЕС към ЕКПЧ – предистория, проблеми на присъединяването.

  1.  

Икономическа интеграция – определение, форми и динамика на икономическата интеграция. Цели. Ползи. Интеграционни политики на ЕС – правна основа, видове. Компетенции на ЕС при осъществяването на политиките. Субсидиарност. Материално право на ЕС – понятие, обхват, общо представяне на основните политики. Финансова рамка на политиките на Европейския съюз. Многогодишна финансова рамка за периода 2007-2013 г. и за периода 2014-2020. Бюджет на ЕС.

  1.  

Обща селскостопанска политика – правна уредба, цели, принципи, реализиране. Единен селскостопански пазар.

  1.  

Регионална политика на ЕС – правна уредба, участие, инструменти за осъществяване. Структурни фондове. Организация и принципи на функциониране на регионалната политика. Реформа на регионалната политика.

  1.  

Общо понятие за конкуренция и право на свободна конкуренция. Правна уредба. Материален и органичен критерий за предприятие Териториално приложно поле на съюзното конкурентно право. Критерий за приложимост на съюзното право в областта на конкуренцията. Приложими правила спрямо предприятията. Режим на доминиращото положение – понятие за доминиращо положение, злоупотреба с доминиращо положение (чл. 102 ДФЕС).

  1.  

Политика по опазване на околната среда – правна уредба, принципи, осъществяване.

  1.  

Обща политика по външните работи и сигурността – правна уредба и специфика, осъществяване. Върховен представител на ЕС. Обща търговска политика на ЕС.

  1.  

Членство в ЕС – критерии и процедура. Засилено сътрудничество – правна уредба и приложимост. Политика по разширяването на ЕС. Политика на добросъседство на ЕС. Отношения България – ЕС: предистория, Европейско споразумение за асоцииране, Договор за членство, проблеми след присъединяването.

Библиография

Препоръчителна литература

 

  1. Източници на български език

 

Александър Корнезов, „Преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз“, 2ро издание, Сиби, София, 2012.

 

Атанас Семов „Права на гражданите на Европейския съюз. Том II: Правен режим на гражданството на ЕС и свободното движение“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2013.

 

Атанас Семов, „Права на гражданите на Европейския съюз. Том I: Правен режим на защитата на правата на човека в Европейския съюз“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2013.

 

Атанас Семов, „Правна система на ЕС“, Институт по европейско право, София, 2017.

 

Атанас Семов, „Принципи на прилагане на правото на Европейския съюз“, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2008.

 

Жасмин Попова, „Право на Европейския съюз“, 3то издание, Сиела, София, 2015.

 

Иван Стойнев, „Правен режим за защита на конкуренцията в ЕС. Том I. Антикартелно право“, Сиела, София, 2018.

 

Станислав Костов, „Извъндоговорната отговорност на ЕС и на държавите членки“, Сиби, София, 2017.

 

Станислав Костов, „Актове на Съда на Европейския съюз. Правни последици“, Сиби, София, 2011.

 

Флоранс Беноа-Ромер, Жан-Пол Жаке, Жан-Клод Готрон, Жоел Ридо, Етиен Крики, Жан-Дени Мутон, „Записки по право на Европейския съюз“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2009.

 

Христо Христев, „Вътрешен пазар и основни свободи на движение в правото на Европейския съюз“, Сиела, София, 2018.

 

Юлия Захариева, Ингрид Шикова, Красимир Николов, „Европейският съюз: история, институции, политики“, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2004.

 

 

  1. Източници на френски език

 

Abdelkhaleq Berramndane, Jean Rossetto, Droit de l’Union européenne, Institutions et ordre juridique, LGDJ, Lextenso éditions, 3ième éd., 2017, Paris.

 

Chiara Boutayeb, Droit institutionnel de l’Union Européenne. Institutions, ordre juridique, contentieux, 5ième éd., LGDJ, Lextenso éd., 2018.

 

Denys Simon, “Le système juridique communautaire”, 3ième éd., Presses Universitaire de France, Paris, 2001.

 

Francesco Martucci, Droit de l’Union européenne, Dalloz, Paris, 2017.

 

Frédéric Sudre, “Droit européen et International des droits de l’homme”, 14ième édition, Presses Universitaire de France, Paris, 2019.

 

Gilbert Parléani, Christian Gavalda, “Droit des affaires de l’Union européenne”, 8ième éd., Litec, Paris, 2019.

 

Jean-Paul Jacqué, “Droit Institutionnel de l’Union européenne”, 9ième édition, Dalloz, Paris, 2018.

 

Jean-Victor Louis, “L’Union européenne et sa monnaie”, Commentair J. Mégret, Editions de l’ULB, Bruxelles, 2009.

 

Louis Duboïs, Claude Blumann, “Droit matériel de l’Union européenne”, LGDJ, Lextenso éditions, 7ième éd., Paris, 2015.

 

Marianne Dony, “Droit de l’Union européenne”, 7ième éd., Editions de l’Université de Bruxelles, Bruxelles, 2018.

 

Patrick Dollat, “La citoyenneté européenne théorie et statuts”, Bruylant, Bruxelles, 2008.

 

 

  1. Източници на английски език

 

Аntony Arnull, Allan Dashwood, Michael Dougan, Malcolm Ross, Eleanor Spaventa, Dercick Wyatt, “European Union Law”, 6th ed., Sweet & Maxwell, London, 2011.

 

Catherine Barnard, “The Substantive Law of the EU, The Four Feedoms”, 6th edition, Oxford University Press, Oxford, 2019.

 

Catherine Barnard, Steve Peers, “European Union Law”, 2nd ed., Oxford University Press, Oxford, 2017.

 

Christiaan W.A. Timmermans, Alison McDonnell, Paul J.G. Kapteyn, Kamiel Mortelmans, “The Law of the European Union and the European Communities,”4th edition, Kluwer Law International, Leiden, 2009.

 

Pieter Jan Kuijper, Fabian Amtenbrink, Deirdre Curtin, Bruno De Witte, Alison McDonnell, Stefaan van den Bogaert, “The Law of the European Union”, Fifth Edition, Kluwer Law International, Leiden, 2018.

 

Koen Lenaerts, Piet Van Nuffel, Robert Bray, “Constitutional Law of the European Union”, 3rd edition, Sweet & Maxwell, London, 2011.

 

Koen Lenaerts, Dirk Arts,  Ignace Maselis, Robert Bray, “Procedural Law of the European Union”, 2nd ed., Sweet & Maxwell, London, 2006.

 

Lorna Woods, Philippa Watson, “EU Law”, 13th ed., Oxford University Press, Oxford, 2017.

 

Norbert Reich, Anette Nordhausen Scholes, Jeremy Scholes, “Understanding EU Internal Market Law”, Internsentia, Antwerpen, 2015.

 

Paul Craig, Grainne de Burca (dir.), “The Evolution of the EU Law”, 2nd ed., Oxford University Press, Oxford, 2011.

 

Paul Craig, Gráinne de Búrca, “EU Law: Text, Cases and Materials”, 6th ed., Oxford University Press, Oxford, 2015.

 

Takis Tridimas, “The General Principles of EU Law”, 2nd edition, Oxford University Press, Oxford, 2007.

 

 

Дата:                                                                           Съставил:

 

Дата: 01.09.2020.                                                       Съставил: д-р Мира Кънева

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

И

8

4

2

Дисциплина:

Геополитика

Преподавател: гл.ас.д-р Иво Цеков

 

Учебна заетост

Форма

Хорариум

Аудиторна заетост

Лекции

30