Премини към основното съдържание

гл. ас. д-р Ивайло Цонков

кабинет 305, тел.02 / 9308 293

conkov@uni-sofia.bg

Гл. ас. д-р Ивайло Цонков преподава наказателнопроцесуално право.

            Роден е на 20.01.1962 г. в с.Слатина, Ловешка област. През 1980 г. завършва средно образование в Математическа гимназия „Гео Милев“, гр. Плевен, а през 1986 г. - висше образование в СУ „Св. Климент Охридски”, Юридически  факултет, специалност „Право”.

            През 1987 - 1988 г. работи като адвокат в Адвокатска колегия – гр. Плевен.

            От 1989 до 1995 г. е научен  сътрудник  по наказателен процес в  Института за държавата и правото при  БАН.

            През периода 1995 – 1997 г. е асистент, от 1997 – 2000 г. - старши асистент, а от 2000 г. - главен асистент по наказателнопроцесуално право в  ЮФ  на СУ „Св. Климент Охридски”.

            През 2014 г. защитава дисертация на тема „Принципът на състезателността в наказателния процес" и получава научна степен „доктор по право“.

           

            Експертна дейност :

            През 1998 - 1999 е член на работната група, изготвила проект за промени в НПК, приети от НС и в сила от 2000 г., с които е направена първата сериозна крачка към съобразяване на българския наказателния процес с изискванията на КЗПЧОС и с практиката на ЕСПЧ;

            През 2006 – 2007 г. е член на експертната група към парламентарната  комисия  за  ІV–та поправка на Конституцията на Република България;

            През 2007 - 2009 г. е член на Консултативния съвет по законодателството към Председателя на 40-то Народно събрание;

         През 2009 – 2011 г. и 2015 - 2017 г участва в експертни групи към Министерството на правосъдието, работили по промени на наказателноправното законодателство (НПК, НК и други закони) и съобразяването им с правото на КЗПЧОС и с правото на ЕС.

            През 2017 – 2018 г. участва като експерт при изготвяне на вътрешноведомствени актове по процесуалната дейност на Прокуратурата на Република България.

           

             Област  на  основните  научни  интереси :

            - наказателен процес и други наказателноправни науки;

            - разделение на властите и гаранции за независимостта на съдебната власт;

            - институционални и процедурни решения за повишаване ефективността на наказателния процес;

            - осигуряване на основните права и свободи на гражданите, участващи в наказателния процес;

            - историческа обусловеност на българския наказателен процес от чужди наказателни процедури.

Предмети, преподавани от гл. ас. д-р Ивайло Цонков

            Наказателнопроцесуално право (задочно обучение) – лекции

            Наказателнопроцесуално право (редовно обучение) – упражнения

Наказателен процес

КНИГИ

 

Теория и практика на съдебното производство по наказателни дела. Състезателността в светлината на Европейската конвенция за правата на човека. С., Сиела, 2014. 552 с.

 

СТУДИИ И СТАТИИ

 

Имат ли превантивните мерки за процесуална принуда характер на процесуална отговорност. - Държава и право, 1990, № 7, 40-49.

Мярката за неотклонение „задържане под стража“. - Бюл. на СЮБ, 1990, № 2, 34-41.

Условия за прилагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“. - Държава и право, 1990, № 2, 30-40.

Основни форми на построяване на наказателни процес.  -  Правна мисъл, 1993, № 4, 57-66.

Някои въпроси по наказателнопроцесуалните принципи. - Закон, 1994, № 1, 31-42.

Някои въпроси, свързани с наказателнопроцесуалните функции. - Правна мисъл, 1994, № 2, 88-94.

Въпроси, които поставят промените в чл. 234 и чл. 236 от НПК. - Съвременно право, 1998, № 1, 37-46. (Съавт.: Ек. Трендафилова).

Задържането по НПК и правата на гражданите. - Правата на човека, 1998, № 1, 32-45. (Съавт.: Ек. Трендафилова).

Съдебният контрол върху задържането под стража. - Правата на човека, 1998, № 2, 3-12. ( Съавт.: Ек. Трендафилова).

Ценен принос в наказателнопроцесуалната литература. - Съвременно право, 2000, № 5, 101-105.

Възможностите на защитата във връзка с експертизите в наказателния процес на Република България и изискванията на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. - Правата на човека, 2006, № 2, 7-24.

Някои въпроси, свързани със съдебните грешки в процеса на установяване на обективната истина в наказателния процес. - В: Истина и справедливост в наказателиния процес. (Състав.: Б. Велчев). С., 2006, 53-62.

Промените в НПК – необходими или недопустими? – Първа част - Общество и право, 2010, № 1, 11-26; Втора част - Общество и право, 2010, № 2, 3-22. (Съавт.: В. Имова).

Правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и някои особености на българския наказателен процес. – Юридически свят, 2015, № 1, 50-84.

Отново за експертизите и „равенството на оръжията“ в наказателния процес - Първа част – Правен преглед, 2017, № 6, 16-38 (на бълг. и англ. език); Втора част - Правен преглед, 2017, № 9, 26-51 (на бълг. и англ. език)

Поемните лица в българския наказателен процес. - В: Наказателното правораздаване - традиции и перспективи. С., Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2018, 295-323.

 

ДОКТОРСКИ ДИСЕРТАЦИИ

 

            Принципът на състезателността в наказателния процес. – СУ. Юридически факултет. 2014.