"Промените в българската правна система през призмата на международните отношения, международното право и правото на Европейския съюз (1989-2019)", съставители доц. д-р В. Пандов и доц. д-р Б. Мусева

Настоящият сборник с научни публикации се посвещава на нашия обичан учител и пример за поведение в академичното битие – проф. д-р Йорданка Зидарова. Професионалният път на проф. д-р Зидарова е белязан от Алма Матер, където тя започва като редовен аспирант в Юридическия факултет (1967г.) и преминава през всички академични длъжности - асистент (1968г.); старши асистент (1971г.); главен асистент (1974г.); доцент (1976г.); професор (1989г.). Тя заема длъжността ръководител на катедрата по международно право и международни отно­шения на ЮФ на СУ  в периода 1995г. – 2000г. Проф. Зидарова е специализирала във всички утвърдени европейски центрове на различни школи в международното частно право - Италия (1971; 1982; 1993), Франция (1968; 1975), Холандия (1972), Люксембург (1979; 1986), Германия (2004; 2006). Има десетки публикации в български и чужди реномирани правни издания, публикувани монографични трудове, сред които основополагащия за българската теория на МЧП „Общественият ред и международното частно право“ (1975г.). Тя е дългогодишен титуляр в преподаването на дисциплините международно частно право и международно частно семейно и наследствено право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и в други правни факултети.

Настоящият сборник е скромен опит на колегите, които посветиха време и усилия да участват в конференцията, проведена на 06 декември 2019г., така и да съставят статиите и студиите за включване в изданието, да засвидетелстват огромното си уважение и преклонение пред искрената отдаденост на Йорданка Зидарова на науката на правото и, по – специално, на едно от поделенията на неговия международен дял – международното частно право. МЧП е правен клон, който е основан на международното общуване и негова исконна цел е търсенето на хармония. Това изисква от всеки посветил се на това призвание да има космополитен светоглед и възможност да надхвърля винаги границите на познанието си и на разбиранията си. Проф. Зидарова демонстрира в творческата си и научна кариера посочените умения по забележителен начин. Нейна мисия е запазването и надграждането на постиженията на българската наука на международното частно право, постигнати под ръководството на проф.Владимир Кутиков. Безспорно, тя е постигнала това видно от дефинитивното отпадане във времето на научната дискусия за предмета и функцията на международното частно право. Новото разбиране за мястото на МЧП е продиктувано и от обективния ход на обществените отношения в глобализираното отворено съвременно общество, за което няма граници на личните и делови отношения. Практиката налага МЧП като водеща правна дисциплина, към която интерес проявяват представителите на всички клонове на частното право, а в определени случаи – и на публичното. МЧП вече се явява институционално признат и експлоатиран активно механизъм за управление на частните отношения с международен елемент в глобален план.

Проф. Зидарова е имала честта не само да е свидетел във времето на тези промени, но и активно да участва в тях. Тя е от „родителите“ на първата българска кодификация на международното частно право – Кодекс на международното частно право на Република България (2005г.). Това се признава и е описано в няколко от трудовете в настоящия сборник. С това нормативно усилие Република България се постави в редиците на държавите с позитивноправна систематизация на МЧП, обхващаща нейния процесуален и материален дял. Проф. Зидарова е много взискателна към нейните студенти, докторанти и колеги, но тази взискателност произтича от ясното й съзнание за значимостта и величието на мисията на преподавателя и специалист по МЧП, което го поставя в естествена конкуренция с изтъкнати правни умове от целия свят. Всеки, който е черпил от тази взискателност вътре в себе си добре знае как проф.Зидарова му е помогнала да се усъвършенства в академичен план. В заключение ще си позволим да цитираме философа Блез Паскал, който тя често споменава, с една негова мисъл, която отговоря на търсещия дух на проф. Зидарова – „Не е сигурно дали ще виждаме утре, но е напълно възможно да не го видим.“[1]