Магистърска програма „Защита на основните права“ и Sofia Public Law Talks имат удоволствието да Ви поканят на лекцията на проф. д-р Джузепе Джимиляно на тема „Концепцията за интегрален интелект и неговото въздействие върху правата на човека“. Организатор на лекционната поредица и модератор на лекцията е проф. д-р Мартин Белов, ръководител на магистърската програма и заместник-декан на ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Лекцията ще се проведе Онлайн на английски език от 18:00 на 17.12.2025 (сряда) в платформата Zoom с линк за достъп https://us02web.zoom.us/j/86724933700.
Джузепе Джимиляно е главен оперативен директор на Изследователския център в Папския университет Антонианум, където е и преподавател. Неговите изследвания са фокусирани върху средновековната история и върху философията, разбирана като дисциплина, която поставя науката и етиката в диалогична перспектива. Той е член на няколко институционални обсерватории и научни комитети, които се фокусират върху историческото и философското размишление в областта на изкуствения интелект. Публикувал е приблизително четиридесет статии и есета в рецензирани научни списания.
Лекцията „Концепцията за интегрален интелект и неговото въздействие върху правата на човека“ има за цел да изследва концептуалните и нормативни напрежения, които възникват, когато екологичната мисъл и технологичното развитие се поставят в диалог със съвременната теория за правата на човека. Аргументът се развива от предпоставката, че както интегралната екология, така и интегралният интелект оспорват наследени рамки, които отдавна третират човешкия субект като абстрактен, автономен и онтологично отделен от неговата среда. Вместо да предлага технически коментар върху екологичното право или регулирането на ИИ, интервенцията има за цел да преосмисли въпроса: не какви права имат индивидите над природата или машините, а как човешкото достойнство съвместно се оформя от екологичните и технологичните условия. Вдъхновена от Laudato si’, лекцията възприема релационно разбиране за живота, отхвърляйки антропоцентричната логика, която позиционира екосистемите като ресурси, а интелекта като алгоритмична ефективност.
Интегралният интелект – произтичащ от синтез на когнитивната наука, етиката и екологичното съзнание – служи тук като призма, през която да се критикуват редукционистките тенденции на масовия дискурс за ИИ. Той се съпротивлява на маргинализирането на етичната преценка в технологичния дизайн и настоява, че всяка компютърна система носи в себе си отпечатъка на културните и морални рамки, които са я създали.
