Доклади, посветени на класически проблеми на римското право и последващата му интерпретация и рецепция, представиха членовете на Международния борд по проекта проф. Хуан Мануел Бланш Нугес от Universidad CEU San Pablo в Мадрид (доклад на тема „Par condicio creditorum“ в римското и испанското право в областта на несъстоятелността и приносът му към европейското право“), проф. Томислав Карлович от Университета в Загреб („Onus probandi и презумпции – продължаващото значение на латинските regulae iuris в гражданския процес“) и проф. Мария Игнатович от Университета в Ниш („Универсалността на правните норми на римското право“).
Във връзка с извършваните изследвания върху латинските правни сентенции проф. Малина Новкиришка-Стоянова разгледа темата „Regulae iuris, praecepta iuris и принципи на правото в Древен Рим и тяхното съвременно значение“. Доц. Симеон Гройсман говори на тема „Езикът на правото като формула и правната догматика като начин на мислене“, като представи ролята на изучаването на римското право през Средновековието и Новото време за развитието на правната догматика и свързания с нея начин на мислене.
Доклади върху различни аспекти на значимостта на правния език за развитието на бъдещите юристи изнесоха преподавателите в последователните курсове по дисциплината „Юридическа терминология“ в ЮФ на СУ – гл. ас. Стоян Иванов („ Значение на изучаването на латинската юридическа терминология. Термини и понятия относно реалните обезпечения в римското право“) и гл. ас. Дилян Начев („Юридическият език като формиращ фактор за юристите“). Гл. ас. Тихомир Рачев направи преглед на поредица от спорни терминологични въпроси на българския правен изказ, коментирайки отражението им в съзнанието на обучаваните студенти („Особености на юридическата терминология в България“). Конферентната програма завърши с обръщане към изследваната тема от различни исторически и съвременни гледни точки, предложени от гл. ас. Анастас Пунев („Употреби на неяснотата в езика от българския съд“), гл. ас. Димитър Стоянов („Опасностите от систематичното и буквалното тълкуване, или още един поглед върху действието на клаузата за непрехвърлимост на вземане по чл. 99 ЗЗД“) и ас. Методи Тодоров от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ („Обичаят е най-добрият тълкувател на закона (Dig.1.3.37 – Optima enim est legum interpres consuetudo)“.
Допълнителна информация за проекта можете да намерите тук: https://law.uni-sofia.bg/bg/ANIMA_LEGIS
*Проектът SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer), е финансиран от ЕС NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост, компонент „Иновативна България“, Инвестиция 1 „Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации
