В периода юли-август 2025 г. се осъществи допитване на тема „Нагласи на служителите от държавната администрация, участващи в административнонаказателните производства относно основни въпроси на административното наказване“, осъществено въз основа на научен проект по договор № 80-10-127/03.06.2025 г., финансиран от Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Екипът, който работи по научния проект, е в състав доц. д-р Светла Янкулова (научен ръководител) и Благой Гинев (докторант) от катедра „Административноправни науки“ към Юридическия факултет. Проучването се осъществи със съдействието на социологическа агенция „Тренд“ чрез онлайн анкета.
Изследването е от особена значимост, тъй като се осъществи сред 184 участника – служители от държавната администрация, които имат преки наблюдения върху влиянието на административното наказване върху административнонаказателноотговорните лица. Това са и единствените длъжностни лица, които имат досег с подведените под административнонаказателна отговорност. Административнонаказващите органи или лицата, на които са делегирани тези правомощия, често издават наказателните постановления, без да са имали какъвто и да било контакт с лицето, осъществило административно нарушение. Служителите, установили извършването на административното нарушение, са тези, които имат преки впечатления от извършеното нарушение, нарушителя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Актосъставителите имат впечатления и от това дали се постигат целите на специалната превенция спрямо правонарушителите.
Проучването се осъществи сред служители в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Агенция „Митници“. Тези администрации са избрани, тъй като в законите, които уреждат административното наказване в тези сфери на държавното управление, няма ограничение в приложението на основни процесуални институти като например споразумението, с което се налага административно наказание. За първи път споразумението в административното наказване намери уредба в Закона за митниците през 2003 г., което е причината Агенция „Митници“ да бъде включена в изследването, тъй като в този закон в най-голяма степен намира приложение именно институтът на споразумението. Споразумението е нов институт на административнонаказателния процес, който не подлежи на съдебно оспорване. Ето защо, едно такова допитване се явява единствената възможност да се установи каква е практиката на администрацията при налагане на административни наказания със споразумение.
С цел да се проучи доколко предвидените в законодателството административни наказания са годни да постигнат своите цели, участниците в проучването бяха попитани как биха степенували различните административни наказания в зависимост от ефективността им за постигане на предупреждаването и превъзпитаването на административнонаказателноотговорните лица. Например наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ се приема от половината от допитаните като сравнително леко наказание. В сравнение над 60 % от служителите определят наказанието „глоба“ в една или друга степен като тежко наказание.
Сред проблемите, с които на практиката се сблъскват актосъставителите и наказващите органи, на първо място се откроява необходимостта и широката подкрепа за създаването на единен регистър на административнонаказателните преписки. Със създаването на такъв регистър би се улеснило установяването на повторни и системни административни нарушения, както и случаите, в които са издадени предупреждения за маловажни случаи. Чрез подобен регистър би могло да се проследи кога е сключено споразумение. Друг проблем, който се откроява, е свързан с нуждата да се предвиди възможност административнонаказващият орган да сезира Конституционния съд, когато установи, че е налице противоконституционност на законова разпоредба, която съдържа състав на административно нарушение и която го задължава да наложи административно наказание. Към настоящия момент наказващият орган няма такова правомощие и само в случаите, когато актът, с който се налага административно наказание, е оспорен, компетентният съд може да сезира Конституционния съд и ако разпоредбата бъде отменена, съдът ще отмени наложеното административно наказание. Освен това, респондентите в голяма степен на съгласие (над 80 %) подкрепят въвеждането на законови разпоредби за ускоряване на административнонаказателното производство.
В резултат на изследването се откроиха и случаи, при които трудно може да се формира съдебна практика, както е при споразумението по Закона за административните нарушения и наказания, тъй като липсва редовен способ за съдебен надзор върху него. Това обуслови поставянето на няколко въпроса във връзка със споразумението. Резултатите показват, че над 80 % от респондентите считат, че водещият мотив на нарушителя за сключване на споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, е възможността да заплати санкцията в по-нисък от законово предвидения размер. Нещо повече, данните сочат, че самопризнанието на нарушителя значително облекчава доказването от страна на наказващия орган. Интерес представляват и резултатите във връзка с предпочитанията на нарушителите относно това дали да им се издаде акт за установяване на административно нарушение или фиш на местонарушението, които показват, че над половината от нарушителите избират издаването на фиш. Това показва значителна степен на добросъвестност или желание за приключване на процедурата с минимална процесуална ангажираност, както за служителите в администрацията, така и за нарушителя.
За пълен преглед на данните от допитването виж тук.
