Премини към основното съдържание
ЗдравкаКръстева

Свидетелите очевидци в наказателното производство в светлината на съвременните постижения на психологията и криминалистиката“ (Сиела, 2019, 408 с.) е заглавието на новата книга на д-р Здравка Кръстева – доцент по криминалистика в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Тук публикуваме кратък анонс, въвеждащ в анализираната от автора проблематика.

 

В първите години на 20 век, когато се поставя началото на психологическите изследвания на свидетелските показания, още най-ранните проучвания демонстрират сериозния потенциал за грешки на очевидците при разпити и разпознавания. В далечната 1901 г. един от психолозите, пионери в изследванията на паметта на очевидците, проф. Уилям Щерн си сътрудничи с прочутия пеналист и криминолог Франц фон Лист. Проф. Лист провежда експеримент с нищо неподозиращите си студенти от Берлинския университет. По време на лекция по наказателно право, докато се обсъжда поставен от професора въпрос, двама от студентите влизат в инсцениран спор, който се разгорещява и бързо ескалира, а единият от студентите изважда револвер.  Професорът се опитва да се намеси, но неуспешно и следва изстрел. Виновниците бързо напускат аудиторията, а проф. Лист се снабдява със “съдебна заповед” и от присъствалите на инсценираното “престъпление” очевидци са събрани показания. Част от тях излагат собственоръчно показанията си, други са разпитани в същия или в следващите дни. Резултатите са изненадващи. В най-точните показания на тези добросъвестни свидетели очевидци допуснатите грешки представляват около 26% от съобщената информация. В най-неточните, грешките стигат до 80 % от съдържанието на показанията. В устата на участниците в инцидента са вложени думи, които не са били казани, приписани са им действия, които не са извършени, ключови моменти от инцидента са напълно пропуснати.

          В правораздаването винаги е имало разбиране, че паметта на свидетелите не е съвършена, но експерименти като този изненадват с мащабите на явлението. В последвалите десетилетия психолозите задълбочават разбирането за уязвимостта на човешката памет на грешки и податливостта й на внушения. Навлизането на ДНК идентификацията в наказателното производство изважда наяве много по-голям брой съдебни грешки, отколкото преди това са се считали за възможни, а в основата им отново се оказват предимно грешки на свидетели очевидци.

          За дълго време психологията на свидетелските показания оставя впечатлението, че се занимава предимно с това да разобличава недостатъчната надеждност на очевидците и многобройните фактори, които водят до нея. Някои автори наричат този подход “негативна психология”. Основният му недостатък е, че той дава редица аргументи за съмнение в свидетелските показания, но не предлага практически подходи, които да повишат достоверността на доказателствата, събирани чрез разпити и разпознавания от свидетели очевидци.

          В отговор на тези критики в последните 30 години се повява нова тенденция в психологията на свидетелските показания, която някои определят като позитивна психология. Вместо само да разкрива слабостите на паметта на очевидците и на следствената практика, това течение в психологията предлага редица, основани на емпирични доказателства, препоръки за усъвършенстване на способите за доказване в наказателното производство, така че да се повишат гаранциите за достоверност на свидетелските показания и направените от очевидци идентификации. В този труд стремежът е да се обобщи именно това ново научно знание. Затова превес в книгата е даден на препоръките за усъвършенстване на тактиката на разпознаването и разпита и на практико-приложните аспекти на психологичното знание. По отношение на разпознаването са аргументирани предложения de lege ferenda, защото при този способ за доказване в по-голяма степен, отколкото при разпита, недостатъците на процесуалните правила, по които се извършва, могат да доведат до компрометиране на резултатите му, а повторното му извършване поначало не може да поправи допуснатите по-рано грешки.